— Трудно ли беше да ги откраднеш? — попита той.
— Не особено — отговори Хавиер. — Отидох с кола. И вече знам как се взривява телена ограда с граната.
— Значи си струваше?
— Абсолютно.
— Тогава ми дължиш благодарност — подсмихна се Оуен.
— Вероятно.
Дочуха тихия глас на Грифин и над рамото му Оуен видя лицето на Гавин върху екрана. Наостри слух, но не различи думите. След няколко минути мониторът почерня. Грифин приближи до тях.
— Ротенберг мълчи — каза той. — Няма нови сведения.
— Какво ще правим тогава? — попита Хавиер.
Грифин се облегна със свити върху масата ръце.
— Налага се да предположим, че тамплиерите разполагат с човек, вероятно някой от приятелите ви, с достъп до необходимите генетични спомени. Твоите не дадоха резултат, Оуен, но техните може би ще дадат.
Оуен вече се беше досетил. На асасините им трябваше човек, с чието ДНК да изпреварят „Абстерго“ и да намерят първи Тризъбеца. Но кой беше той?
— Операцията се променя — каза Грифин.
— Как? — попита Оуен.
— Ще проникна в „Абстерго“, където тамплиерите държат приятелите ви, и ще ги изведа оттам.
15.
Дейвид очакваше всеки момент Исая и униформената жена, Коул, да дойдат и да го отведат. Щом смятаха да отстранят Оуен и Хавиер, защо да не се занимаят и с него?
Страхът го държа буден през цялата нощ и го преследва през целия следващ ден. Понякога почти успяваше да се залъже, че не е разбрал правилно думите, свързал ги е извън контекста. Разговорът вероятно се е отнасял за нещо друго и ако разполага с липсващата част, навярно всичко ще придобие нов смисъл. Нямаше как да разсее обаче притеснението какво ще се случи, когато Виктория изгледа записите от камерите и види къде е бил през нощта.
За щастие получаваше отсрочка. Наталия явно беше стигнала близо до Райската реликва, а Шон участваше в някакво научно изследване. Двамата обсебваха вниманието на Виктория и печелеха време за Дейвид.
А днес баща му щеше да ги посети.
Дейвид трябваше да реши дали да остане тук, или да го помоли да го прибере вкъщи. Не се налагаше дори да обяснява какво е чул. Бездруго баща му нямаше да повярва, както не му бяха повярвали другите. Стигаше обаче просто да каже, че не иска да стои повече в „Абстерго“.
Но щеше ли Грейс да тръгне с него?
Това беше трудният въпрос. Сестра му едва ли щеше да поиска да замине, а Дейвид не знаеше дали е готов да я остави сама.
Грейс вече закусваше, когато той влезе в трапезарията и седна до нея. Шон и Наталия също бяха тук.
— Видя я значи? — попита Грейс.
Наталия гребна лъжица йогурт с горски плодове и кимна.
— Сигурна ли си, че е Райската реликва? — Шон се понамръщи, сякаш завижда.
— Да — отвърна Наталия. — Същата кама като онази в Ню Йорк.
На Дейвид му се стори, че не е особено доволна от откритието, макар да бяха тук именно заради това.
— Значи имаме две остриета — отбеляза Грейс.
— Остава още едно.
Дейвид ги следеше с поглед. Говореха, сякаш е състезание и са рамо до рамо пред финала. В този момент той разбра, че Грейс няма да тръгне с него. Сестра му никога не се отказваше от надпревара.
— Не знаем къде е първото — напомни им Наталия. — Може би Монро го е намерил. Или не. А и аз не знам къде ще отиде второто.
— Къде е сега? — попита Шон.
— Предшественикът ми и други телохранители връщат тялото на хана в Монголия, за да го погребат. Ще пропътуват над хиляда мили. Но видях камата в голям фургон със снаряжението на хана.
— Ще го погребат ли с него? — попита Шон.
Наталия сви рамене.
— Вероятно.
— Така ще го открием.
— Исая ще го открие — поправи я Наталия.
Грейс се обърна към Шон.
— В каква симулация си сега?
— Викинг съм. — Шон изправи рамене, все едно се е почувствал по-висок само при мисълта за това. — Предизвиках вожда на йомсвикингите на двубой, за да оглавя бойците му.
— Какви викинги? — попита Дейвид.
— Йомсвикинги — повтори Шон. — Най-добрите воини.
— Мисли ли Исая, че там има Райска реликва? — поинтересува се Грейс.
— Не е сигурно — отговори Шон. — Но…
Виктория влезе в стаята и им се усмихна.
— Имате посетител — обяви тя. — Грейс, Дейвид, баща ви е тук. Двамата станаха едновременно и закрачиха към вратата.