Выбрать главу

— Трябва да се движим бързо — каза Грифин. — Вече видяхте каква технологията за улов на асасини има „Абстерго“. Налага се да я надхитрим.

Тук горе въздухът беше по-студен и по-свеж, недосегнат от градската пушилка. Хавиер вдиша дълбоко и усети как се пречиства.

— Готови ли сте? — попита Грифин.

— Да — отговори Оуен.

— Да — додаде Хавиер.

— Да действаме! — махна им Грифин.

Шмугна се сред дърветата и Оуен и Хавиер го последваха. Земята бе сравнително равна, с оскъдна растителност сред постоянния килим от борови иглички и листа. Короните на дърветата се издигаха нависоко и нашироко, клоните им бяха естествен заслон от дъжда. Прескочиха няколко големи сиви скали и прекосиха два-три потока, разпенени от валежа.

Хавиер се осланяше на Орловото зрение. Отдавна бе разбрал, че тази способност не изисква целенасоченост. Точно обратното — напомняше игра на футбол. При наказателен удар Хавиер се отърсваше от напрежението и оставяше тялото му да прави каквото знае. Същото беше при Орловото зрение. Осезанията му попиваха гледките, миризмите, звуците и цялостната атмосфера наоколо, събирайки информация сякаш без съзнателното му участие.

Когато стигнаха до първата инфрачервена камера, Хавиер веднага я усети. Прецени обхвата и накъде да се придвижи, за да не го засече. И тримата останаха незабелязани. Плъзгаха се между дърветата по-тихи от дъжда и щом Грифин посочи мрежа от препъващи жици по земята, Хавиер се изкачи по съседното дърво — оказа се по-лесно, отколкото да се катери по стени. Оттам скачаха от клон на клон и слязоха отново, за да заблудят следващата камера.

Не след дълго изминаха две мили. Пороят бе смрачил деня по-рано. Грифин им даде знак да спрат в подножието на стръмен склон.

— И двамата се справяте добре — похвали ги той. — „Етерът“ се намира на върха на хълма.

Хавиер погледна нагоре, ала не видя върха.

— Охранителните камери ще са повече и по-трудно ще ги избягваме — продължи Грифин. — Оттук ще се придвижваме бавно. Бъдете нащрек. Освен на камери може да се натъкнем на въоръжена охрана.

Хавиер и Оуен кимнаха и Грифин пое по склона. Влажната земя се хлъзгаше, Хавиер залиташе и продължаваше нагоре на четири крака. Не след дълго се натъкнаха на първото препятствие — редица камери, обхождащи гората.

Прикриха се зад дърветата и Грифин задейства екран върху ръкавицата си.

— Подгответе се за спринт — прошепна той и протегна ръка към една от камерите.

От ръкавицата се проточи тънък лъч пулсираща светлина.

— Сега! — просъска Грифин.

Тримата се втурнаха напред и Хавиер видя пролуката, отворена от застиналата камера. Шмугна се през тесния процеп, Оуен и Грифин го последваха. Щом преминаха отвъд, камерата поднови наблюдението.

— Какво беше това? — попита Оуен.

— Лазерно смущение — обясни Грифин. — Камерите са умни, програмирани да долавят движение. Изпратих сигнал, който временно блокира софтуера.

Грифин продължи напред и Хавиер прошепна на Оуен:

— Трябва да се снабдя с такава ръкавица.

Изкачиха още двайсетина метра, избягвайки охранителните камери. Хавиер забеляза по дърветата автоматични сензорни оръжия, готови да се задействат. Дъждът не стихваше, ръмеше упорито и той зърна как от устата му излитат бели облачета.

— Телесната температура може да ни издаде — прошепна Грифин. — Якетата ни прикриват, но ако застудее много, ще се откроим в околната среда.

— Какво ще правим? — попита Хавиер.

Грифин поклати глава.

— Запазете спокойствие, за да не повишите кръвното си налягане и да не прегреете. Ако ни засекат отдалеч, трудно ще се доберем до приятелите ви.

Склонът скоро стана по-полегат и по-лесно проходим, но дърветата оредяха и укритията от все по-многобройните камери намаляха. Напредваха с кратки спринтове, подскоци и претъркулване от място до място, бавно и предпазливо.

После стигнаха до ограда, висока шест метра, и то не от тел както онази около полицейския склад, а от кръстосани нагъсто дебели греди. Земята от двете й страни бе прочистена от храсти и дървета в протежение поне на десетина метра. Най-вероятно бе електрифицирана и оборудвана със сензори за допир.

Грифин я обходи с поглед, дъвчейки устни. Вдигна ръкавицата си.

— Да видим какво ще ни кажат защитните устройства.