Хавиер и Оуен зачакаха.
Отвъд оградата, далеч от дърветата, Хавиер зърна сграда, изглежда направена от стъкло. Цялата бе озарена от светлина и коридорите и помещенията се виждаха като на длан. Успееха ли да се промъкнат наблизо, това вероятно щеше да ги улесни да открият приятелите си.
— Не научих много — каза Грифин. — Опитаме ли да се покатерим по нея, вероятно ще разберат. Разбием ли отвор, ще разберат. Деактивираме ли я, ще разберат. Трябва да я прескочим, без да я пипаме. Иначе ще оповестим, че сме тук.
— Сградата не е далеч — посочи Хавиер.
— Да, но комплексът е голям. Тази е една от пет — отвърна Грифин.
— Можем ли да я прескочим? — попита Оуен.
Грифин погледна към оградата с присвити очи.
— Не. Ще пусна въже над нея, но съм почти сигурен, че и така ще ни забележат.
— Май нямаме избор — отбеляза Хавиер.
Грифин огледа дърветата от двете страни на оградата и явно взе решение. Изкатери се по най-близкия ствол и изчезна сред клоните. Изкачи се по-нависоко от оградата и изстреля нещо между дърветата — тънко въже, едва забележимо в мрака.
Подсвирна им тихо и Хавиер и Оуен се изкатериха при него. Хавиер огледа оградата отгоре, после обходи с очи въжето, което изчезваше на петнайсет метра сред дърветата. Орловото му зрение долови няколко камери. Спуснеше ли се по тънката корда, нямаше начин да се отклони, за да ги отбегне.
— Трябва да се придвижим бързо — Грифин монтира нещо като халка с макара върху въжето. — Хващате и се придърпвате с другата ръка. Засече ли ви охраната, продължавате напред. — Кимна към Оуен. — Ти си пръв.
Оуен си пое дълбоко дъх и стисна халката.
— Ще се видим от другата страна — каза му Хавиер.
Оуен кимна.
— Отблъсни се от дървото — инструктира го Грифин.
Оуен приклекна, опрял ходило в ствола.
— Раз-два…
Преди да довърши, запищя сирена. Хавиер се сепна и едва не падна от клона. Ярки прожектори светнаха по оградата, чуха се далечни викове.
— Нас ли усетиха? — попита Хавиер.
— Не мисля — поклати глава Грифин. — Камерите не могат да уловят въжето, а Оуен още не е тръгнал. Нещо друго задейства защитата. Ще блокират достъпа до сградите и по-трудно ще се вмъкнем вътре.
— Какво следва? — попита Оуен.
— Прехвърляме се през оградата. Бързо!
Оуен кимна, пак зае позиция и се оттласна напред. Халката жужеше по кордата, Оуен се отблъскваше със свободната си ръка. Покри разстоянието за нула време и изчезна сред дърветата. Грифин монтира втора халка.
— Сега си ти.
Хавиер сграбчи халката и последва Оуен. Придвижването беше по-трудно, отколкото изглеждаше. Хавиер се чувстваше изложен на показ и уязвим. Някой би могъл като нищо да го застреля във въздуха. Той се придърпваше, плъзгаше и придърпваше, докато се скри сред дърветата в далечния край.
— При други обстоятелства щеше да е забавно — констатира Оуен.
Сирените млъкнаха, но прожекторите останаха включени.
— Какво ли значи това? — почуди се Хавиер.
Сред дърветата проехтяха викове, униформени служители на „Абстерго“ изскочиха от гората и излязоха на откритото пространство пред оградата, близо до Хавиер и Оуен. Бяха осмина и носеха познатите черни екипи, каски за прихващане на асасини и оръжия. Не след дълго един от тях посочи въжето и всички погледнаха натам, където беше Грифин.
— Да се махаме оттук! — прошепна Хавиер.
Оуен вече бе извадил електромагнитна граната. Подхвърли я към агентите на „Абстерго“, но не последва нищо.
— Грифин ще трябва да влезе по друг начин — каза Хавиер. — Останем ли тук, ще ни хванат.
Оуен кимна и Хавиер се прокрадна бързо и безшумно до съседното дърво. Притичвайки от дърво до дърво, двамата се отдалечиха на безопасно разстояние и залегнаха. Стъклената сграда се намираше наблизо и сега Хавиер видя още две, свързани с покрити коридори.
Бяха се добрали до „Етера“, ала трябваше да се справят сами.
17.
Грейс лежеше в стаята си, кипнала от яд. Не беше изморена, та да й се спи. Обаче беше изморена от Дейвид. До неотдавна се чувстваше отговорна за него и най-важното — това не й пречеше. Дейвид беше малкият й брат и с радост го наглеждаше.
После Монро ги въвлече в тази подмолна война и единствената й цел беше двамата с Дейвид да се измъкнат невредими. Докато участваха в симулацията в Ню Йорк, главната й грижа пак беше Дейвид. Развоят на симулацията обаче обърка всичко.