Грейс знаеше, че нещо се случва, и макар да изглеждаше невъзможно, Шон явно го беше проспал. Тя огледа коридора в двете посоки, чудейки се какво да направят.
— Тук ли ще останем? — попита Наталия, която очевидно си задаваше същия въпрос.
— Разбира се — отговори Шон. — Къде другаде да отидем?
— Не знам… Нещо не е наред — каза Дейвид.
Шон разпери ръце.
— Просто е спрял токът.
— А сирената? — напомни му Дейвид.
— Ще поогледам — каза Наталия и се отдалечи от тях.
— И аз — Дейвид тръгна след нея.
Шон се обърна към Грейс с полуотворена уста и сбърчено чело и тя разбра какво си мисли. Точно такова нещо вече ги бе забъркало веднъж в каша, а той не искаше да го изгонят от „Етера“. Грейс също не искаше.
— Няма да участвам в това. — Шон поклати глава и избута количката назад към стаята. — И не искам да го отнеса заради вас, хора.
При тези думи той затвори вратата.
Наталия и Дейвид бяха спрели на няколко крачки. Обърнаха се.
— Идваш ли, Грейс? — попита Дейвид.
Тя не искаше да ходи никъде. Но за разлика от Шон беше чула алармата, а сега нямаше и ток. Нещо определено не беше както трябва и Грейс реши, че каквото и да случва, не би желала да се изправи сама срещу него.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Наблизо — отговори Наталия. — Искам да видя какво става в другите сгради. Дали и там е спрял токът.
Добро предложение. Тримата се прокраднаха на пръсти до първия стъклен проход — беше тъмен, а и главната сграда в отсрещния край също тъмнееше.
— Да видим другата — прошепна Дейвид.
Върнаха се обратно към най-отдалеченото крило на сградата. Грейс беше наострила слух и зрение дотолкова, че започнаха да й се привиждат и счуват неща. Сред гората сякаш крещяха хора. Или пък не си измисляше, което беше още по-тревожно. Не виждаше нищо навън.
Стигнаха до втория остъклен коридор. Вратата към него бе затворена и за разлика от ключалките в техните стаи, тази беше останала залостена. През прозорците обаче се виждаше, че лампите не светят и в съседната сграда.
— Какво става? Къде са всички? — попита Дейвид.
— Сигурно е пламнал пожар — предположи Наталия. — Затова е спрял токът и сирената млъкна.
— Може би, но… — Преди Грейс да довърши, вратата към тунела изщрака и се отвори.
Заслепи я фенер, после ярката светлина отскочи към Наталия и Дейвид. Тримата застинаха, вперили очи в мъглявия силует срещу тях.
— Ето ви и вас — каза той.
Грейс позна гласа. Дълбокият тембър се бе запечатал в ума й.
— Монро? — прошепна Дейвид.
Фенерът се насочи към пода, осветявайки коридора под ъгъл, и всички видяха, че е той. Носеше същата черна униформа като агентите на „Абстерго“, дългата му коса бе прибрана на тила, козята му брада изглеждаше по-дълга, лицето — по-изпито.
— Добре ли сте, деца? — попита Монро.
— Да — отговори Грейс. — Какво…
— Ти ли беше? — прекъсна я Дейвид, махвайки нашироко с ръка.
— Да. Прекъснах тока и сега ще ви изведа оттук. Къде са другите?
— Шон е в стаята си — осведоми го Дейвид.
— Оуен и Хавиер?
— Не знаем — отговори Наталия. — Избягаха в същия ден, когато изчезна и ти.
Монро наклони глава и се понамръщи.
— Добре… Значи сте само вие. Ще вземем Шон и…
— Няма да дойде — каза Грейс.
— Как така? — повдигна вежди Монро.
— Иска да остане тук. Сигурна съм.
Монро кимна бавно.
— Сам трябва да реши.
Грейс също не знаеше какво да мисли за Монро след всичко, което Исая им бе наговорил за него. Да му се довери ли, или да го предаде? Наистина ли е нестабилен и живее извън закона? Определено не би искала да е на неговото място.
— Не биваше да идваш тук — каза тя.
Дейвид се обърна към нея.
— Защо?
— Спокойно — обади се Монро. — Предполагах, че ще стане така. Исая е изключително убедителен. Знае точно какво искате да чуете и го казва точно когато имате нужда да го чуете.
— Разказа ни за теб — вметна Грейс.
— Сигурен съм, че ви е казал нещичко. — В гласа на Монро се прокрадна гняв. — Едва ли сте научили цялата история. Сега обаче няма време за подробности. Всеки от вас трябва сам да реши дали да дойде с мен, или не.
— Аз идвам — каза Наталия.
Думите й изненадаха Грейс. Мислеше, че Наталия помага доброволно на тамплиерите да постигнат целта, довела ги тук, а в момента тя беше най-близо до нея.