— Няма. След мен!
Грифин пропълзя до другата страна на покрива и се спусна надолу. Оуен и Хавиер го последваха и скочиха върху паважа. Тъмната алея изглеждаше пуста.
Грифин нави ръкав и понамести ръкавицата си.
— Въоръжете се.
Оуен вдиша дълбоко и измъкна от раницата няколко ножа и гранати. Хавиер извади пистолета със стреличките. Асасинът обърна китка нагоре, тръсна я леко и от ръкавицата изскочи скрито електрическо острие, дълго 15–16 мълниеносни сантиметра. Прибра го бързо, но Оуен долови острия мирис на озон, разнесъл се от него.
— Ще се уверим, че не ни преследват, и тръгваме към сборния пункт. — Грифин се огледа наляво и надясно. — Бъдете нащрек. Това не е упражнение.
Отдалечиха се на бегом от взривения склад. Оуен избистри сетивата си, както се бе научил от своя предшественик. Насочи ги към земята под краката си и въздуха наоколо, вслушвайки се в звуците, отекващи в стените от двете им страни. Движеха се по ръба на алеята, подминавайки склад след склад. Не след дълго стигнаха до края на редицата и видяха телената ограда на десетина стъпки от тях.
Преди това обаче Оуен долови нещо.
Съсредоточи цялото си осезание напред и чу, подуши и почувства присъствието на тамплиерски агенти зад ъглите от двете страни на алеята. Дебнеха ги като челюсти на мечи капан. Грифин и Хавиер не притежаваха толкова изострени способности, но дори и те сякаш усетиха преследвачите. Тримата се заковаха мълком на място. Оуен подготви две електромагнитни гранати, Хавиер зареди пистолета със стрели. Грифин приклекна, готов за бой, и им кимна.
Оуен скочи напред, хвърли гранатите наляво и надясно и се сгуши до стената на съседния склад. Експлозиите бяха безшумни, ефектът им — не. Тамплиерите смъкнаха шлемовете си с болезнени викове и захвърлиха оръжията си с обезвредена електроника.
Бяха осмина — по четирима от двете страни. Хавиер изскочи иззад ъгъла, изстрелвайки стрели с невротоксин. Една от мишените му рухна. Грифин нападна най-близкия агент и жужащото му скрито острие го обезвреди с електрошок, по-силен от всякакъв тазер. Същата участ сполетя още двама.
След секунди половината тамплиери бяха извън строя. Четирима оставаха на крака. Оуен извади пушечна граната, за да предостави прикритие на Хавиер и Грифин, но се позабави. Ръката му трепереше и не успяваше да дръпне халката. Втренчи се в омекналите си пръсти, осъзнал смътно, че се страхува, и тялото му го е разбрало преди ума.
— Оуен! — изкрещя Хавиер.
Оуен понечи да се обърне, но тежък удар се стовари върху гърба му и го сгъна надве. Той залитна напред и едва след няколко крачки съумя да се обърне с лице към нападателя. Жената бе свалила каската си и държеше къс арматурно желязо като бейзболна бухалка.
Това не е упражнение.
Оуен скочи към нея, приклекна, за да отбегне първия удар, и я халоса с юмрук по хълбока. Тя обаче се оказа по-бърза и по-ловка. Острият й лакът се заби в лицето му и пред очите му затанцуваха звезди. Зачака желязото да го довърши, но Грифин се спусна към тях и жената падна с врат, прогорен от асасинското острие.
Нещо тупна зад Оуен, той се обърна и видя, че Хавиер е зашеметил със стрела друг тамплиерски агент. Оуен най-сетне застави ръцете си да се раздвижат и сред дима, изригнал от гранатата, Грифин повали последните двама тамплиери.
— Бързо! — пролая задавено той. — Другите сигурно вече са разбрали, че тези тук мълчат.
Изкатериха се по оградата и затичаха по поляна, осеяна с празни консервни кутии и плевели. Изплъзнаха се от шарещите прожектори на хеликоптера и най-сетне стигнаха до оживена улица. Прибраха оръжията в раниците и се смесиха с тълпата. Оуен поприведе рамене и глава като човек, връщащ се вкъщи след дълъг работен ден. Веднъж Грифин бе споменал, че асасините умеят да остават невидими дори да не са скрити, но Оуен и Хавиер не проумяха какво точно има предвид. Даже не бяха истински асасини. Оуен бе с Грифин, за да помогне на приятелите си и да разбере какво се е случило с баща му.
Грифин погледна през рамо.
— Ще вземем такси.
— Такси ли? Асасините се возят в таксита? — смая се Хавиер.
— Именно. Невидими без укритие — натърти Грифин.
Подсвирна с показалец и палец и бял седан с ивица шахматни черни квадратчета спря до тротоара. Тримата се качиха отзад и Грифин упъти шофьора. Когато се вляха в движението, Оуен проточи врат и надникна през задното стъкло към поляната и складовете зад нея.
Ръцете му продължаваха да треперят; сключи пръсти в юмрук.