— Имаш ли въже? — попита Хавиер.
— Мисля, че мога да прескоча.
— Сериозно?
Оуен се надяваше да успее. В спомените на Вариус и Джъ беше скачал толкова, но те бяха обучени асасини, а и още не бе изпробвал този Ефект на преливане. Времето и възможностите им обаче намаляваха. Оуен се окуражи мислено и се подготви за скок.
— Оуен — каза Хавиер. — Ще паднеш от високо, ако не стигнеш дотам.
— Хрумва ли ти нещо друго…
— Шшт!
Хавиер вдигна ръка и посочи надолу.
Оуен погледна и видя агент на „Абстерго“ да върви към дървото. По лицето на Хавиер пробяга усмивка и Оуен разбра, че е замислил нов план. Досещаше се какъв. Хавиер му даде знак да се спуснат надолу. Смъкнаха се безшумно и Хавиер извади пистолета си. Оуен също извади своя. Когато агентът застана точно под тях, двамата скочиха едновременно.
Жената падна със стон и преди да успее да се изправи, Оуен и Хавиер я взеха на прицел с пистолетите.
— Горе ръцете! — разпореди Оуен.
Тя се подчини и Хавиер свали каската й. Изглеждаше доста млада, с права руса коса, пълни устни и остра брадичка. Върху значката на гърдите й пишеше „Коул“.
— Търсех ви — каза жената.
Хавиер извади гранатата, причиняваща болка.
— Знаеш ли какво е това, Коул?
Тя издиша през зъби и кимна.
Оуен се усмихна.
— Прави каквото ти казваме и може би няма да те опечем.
— Какво сте намислили? — попита тя.
Оуен притисна пистолета в гърба й.
— Върви!
Тя кимна, без да сваля ръце, и Оуен я побутна напред. Жената вървеше бавно и неохотно, но в крайна сметка стигнаха до вратата.
— Отвори — каза Оуен.
Жената се поколеба и Оуен заби пистолета между лопатките й.
— Отвори!
Коул поклати глава и по бузата й заигра мускул. После сложи палец върху скенера на вратата и въведе код. Ключалката изщрака и вратата се отвори.
— Какви ще ги вършите тук? — попита Коул.
— Ще разбереш, когато се събудиш — отговори Хайвер и я зашемети със сънотворна стреличка.
Тя примижа и след две секунди подбели очи и се свлече на земята. Оуен подритна безжизненото тяло с върха на обувката си. Беше извън строя.
Той мина през вратата и Хавиер го последва. Отвътре ярко осветената сграда бе изработена от стъкло, както и отвън. Прекосиха коридор с кабинети от двете страни. Оръжията им бяха в готовност, Орловото зрение не Оуен работеше на пълни обороти. Стъклените стени разпръскваха отраженията им, сякаш не са сами.
Коридорът водеше до грамаден атриум. Оуен вдигна поглед към тавана на няколко етажа над тях. Ескалатори и стълбища се изкачваха от етаж до етаж и всяко ниво гледаше към откритото пространство долу. Асасините се криеха в порутени къщи и складове, а тамплиерите преследваха своите цели сред разкош и удобства. Несъответствието в могъществото и богатството наглед обричаше на провал мисията на асасините.
— Накъде? — попита Хавиер.
— Не знам. Да поогледаме — отвърна Оуен.
Успяха обаче да направят едва три-четири крачки по лъскавия под на атриума и лампите угаснаха по една, а сградата сякаш издаде електрическа въздишка.
— Някой спря тока — каза Хавиер.
Очите на Оуен не се бяха приспособили към неочакваната тъмнина, но благодарение на Орловото зрение долови, че приятелят му е на няколко стъпки от него.
— Може би Грифин.
— Дано — прошепна Хавиер.
Решиха да продължат напред. Оуен всъщност се почувства по-сигурен без ярката светлина около тях, а и очите му постепенно свикнаха с мрака. На първия етаж откриха само съвещателни зали и просторна трапезария. Изкачиха се по стълбището до втория етаж, но бързо установиха, че там има единствено офиси.
— Май не държат тук Грейс и другите — предположи Оуен.
— Ще потърсим ли другаде? — попита Хавиер. — Видях стъклен проход към съседната сграда.
— Да проверим.
Слязоха на приземния етаж и прекосиха атриума до стъкления тунел. Нямаше електронна ключалка и вратата се отвори. Хавиер погледна към Оуен и Оуен кимна. Влязоха в стъклен проход и бързо стигнаха до другия край.