Озоваха се във втора, по-малка постройка. Външните стени и тук бяха стъклени, но вътрешните не бяха. Минаха по няколко коридора и Оуен отвори врата. Водеше към по-малка трапезария. В следващия коридор обаче се натъкнаха на нещо, наподобяващо „Анимус“, но по-усъвършенстван модел. Имаше седалка, монтирана към висок до кръста цилиндър с нещо като метален скелет и всякакви приспособления, включително каска.
— Май сме на прав път — каза Оуен.
В следващите стаи имаше същото оборудване за „Анимус“, ако догадката им изобщо беше правилна. Мястото приличаше на фабрика за симулации.
— Общо шест машини — преброи Хавиер.
— Шестима сме — каза Оуен. — Ако тамплиерите бяха заловили всички.
Продължиха напред и откриха нещо като спалня, само че празна. Покривката бе отметната настрани, сякаш някой е скочил бързо от леглото; върху таблата до краката бе провесена момичешка пижама.
— Те са! — прошепна Оуен.
— Но къде са отишли? — попита Хавиер.
Преди Оуен да успее да измисли вероятен отговор, лампите се включиха. Сега всички извън сградата — а в гората имаше много агенти — лесно щяха да ги видят.
— Да проверим в следващата сграда — предложи Оуен.
Хавиер се съгласи и двамата продължиха напред, търсейки друг проход. Стигнаха до стъклен тунел, но вратата имаше електронна ключалка като онази, която Коул им бе отворила. Тамплиерката обаче лежеше в несвяст отвън и нямаше начин да влязат.
— Някой идва — прошепна Хавиер.
Оуен също чу множество тежки стъпки от другата страна на вратата. Двамата се спотаиха зад близкия ъгъл точно когато тя се отвори и висок мъж в катраненочерен костюм мина през нея заедно с неколцина униформени агенти.
— Проверете дали са в стаите си — нареди той.
— Да, сър.
— И намерете Коул! — извика мъжът и всички се отдалечиха с маршова стъпка.
Оуен нямаше представа кой е мъжът, но очевидно беше някакъв шеф и явно също не знаеше къде са Грейс и другите. След малко щеше да открие, че не са в стаите си.
Хавиер потупа Оуен по рамото и посочи вратата. Беше отворена, но се затваряше. Нямаше да стигнат навреме.
Оуен се прицели с пистолета и стреля. Острието се заби в гуменото уплътнение и вратата остана открехната.
— Стана! — прошепна Оуен, искрено изненадан.
Хукнаха към стъкления тунел, Оуен измъкна стреличката и затвори вратата зад тях. Минаха бързо през прохода, който се оказа по-дълъг от предишния. Отведе ги до стълбище, спускащо се надолу по планинския склон, после до коридор към врата, вградена в хълма.
— Влизаме ли? — попита Хавиер.
— Ще търсим, докато ги намерим — отвърна Оуен.
— Дали Грифин е стигнал пръв при тях?
Оуен не знаеше. Отвори вратата и надникна вътре. Пуст коридор водеше до двукрила врата към гараж с автомобили и микробуси. Оуен и Хавиер тръгнаха напред, оглеждайки предпазливо страничните ниши. Оуен се вслушваше и разчиташе Орловото зрение да го предупреди за заплаха. Спряха пред входа на гаража и той обходи с очи помещението.
Над дузина агенти стояха в гаража на групи по трима-четирима. И не само. Оуен усети и други вътре и се вслуша. Откри го по едва доловимите звуци и движения във вана, където се криеха.
— Те са — прошепна той на Хавиер, сочейки автомобила.
— Обсадени са — отвърна тихо Хавиер.
Положението щеше да се влоши, когато агентите в съседната сграда разберат, че затворниците им са избягали.
— Трябва да им отвлечем вниманието — каза Оуен.
— Не можем да се справим с всичките.
— Длъжни сме да опитаме. Ще зашеметиш с болезнена граната онази група там. Аз ще заслепя другите с лазерния пистолет, а ти ще ги довършиш с арбалета.
Хавиер поклати глава.
— Надявам се да стане.
— И аз. Готов ли си?
Хавиер кимна и извади гранатата. Оуен зареди лазерния пистолет.
— Гледай да я хвърлиш далеч от нас и от вана — прошушна Оуен. — Дай знак!
Хавиер вдигна ръка, готов да метне гранатата, и каза:
— Сега!
Гранатата полетя във въздуха и падна върху цимента в далечния край на гаража. Чу се свистене и четиримата агенти до гранатата се свлякоха и се затъркаляха с писъци по земята. Оуен се втурна в гаража, натискайки спусъка на лазерния пистолет. Пронизващите лъчи се забиваха в очите на другите агенти, объркани от нападението. Хавиер последва Оуен, изстрелвайки сънотворни стрелички е арбалета.