Първият удар мина добре. Девет-десет тамплиери паднаха за секунди. Останалите обаче се прегрупираха и се снишиха зад колите.
— Скрий се! — изкрещя Оуен и двамата е Хавиер приклекнаха зад различни автомобили.
Каските на агентите им позволяваха да си разменят радиосъобщения. Оуен не ги чуваше и не можеше да предугади действията им, а новата защитна система му пречеше да обезвреди електрониката. Благодарение на Орловото зрение обаче той усети, че шестима врагове приближават дебнешком към тях с вдигнати пистолети. За разлика от него и Хавиер тамплиерите използваха смъртоносни куршуми.
Оуен си пое дълбоко дъх и изскочи иззад колата. Хвърли сънотворна граната и веднага след нея — пушечна за прикритие. Чу още двама-трима агенти да падат в безсъзнание, но после проехтя изстрел и звукът огласи целия гараж. Куршумът не го улучи, но от изненада той изпусна арбалета. Отскочи бързо настрани, сниши се и хвърли още една пушечна граната, за да спечели време и да стигне до автомобилите в отсрещния край на гаража.
Хавиер не бе помръднал от мястото си и щом димът се разнесе, Оуен видя, че четирима агенти са невредими. Затваряха обръча около приятеля му, отрязваха му пътя за бягство, а всеки момент сигурно щяха да дойдат подкрепления.
Оуен не знаеше докъде се простира обхватът на лазерния пистолет, а и тамплиерите бяха с гръб към него. Нямаше повече пушечни гранати и без арбалета не можеше да помогне на Хавиер, освен да се покаже и да предостави на агентите втора мишена.
Понечи да извика, но пак проехтя изстрел. Един агент падна, останалите побягнаха, влачейки ранения си другар.
Гърмежът се раздаде от дъното на далечната редица автомобили, навярно откъм вана, където се криеха другите.
Хавиер се възползва от суматохата, хвърли пушечна граната и се втурна през облака към мястото, откъдето се бе чул изстрелът.
— Оуен! — извика дълбок, познат глас.
Оуен застина.
— Монро?
— Ела при нас! — изкрещя Хавиер.
Оуен изпълзя от укритието си, за да се огледа, но още щом се подаде, изгърмя пистолет. Куршумът се заби в автомобила близо до главата му и рикошира.
Оуен се сниши и извика:
— Държат ме на прицел!
В гаража бяха останали трима агенти. Орловото зрение му показваше къде са, долавяше как бумтят сърцата им и как раздвижват въздуха, дишайки на пресекулки. Не можеше обаче да отвърне на стрелбата, а Хавиер и Монро също нямаха добър обзор. Агентите се бяха прикрили.
— Монро? — извика Оуен.
— Да! — отвърна Монро.
— Защо си тук?
— За да ви помогна да избягате. Вие с Хавиер защо дойдохте?
— По същата причина.
— Защо Хавиер е въоръжен като асасин? — попита Монро.
— Защото ни обучаваше асасин — отговори Оуен.
Мина секунда.
— Ясно.
— Какъв е планът? — попита Оуен.
В същия момент трополящи стъпки приближиха откъм коридора. Идваха подкрепления.
— Измъквайте се! — изкрещя Оуен; беше достатъчно близо до вратата, за да използва лазерния пистолет. — Ще ви прикривам! Хайде!
— Никакъв шанс — извика в отговор Хавиер.
— Тръгвайте! Изведете другите оттук! — настоя Оуен.
Първите агенти се появиха и Оуен ги заслепи с пистолета. Отдръпнаха се назад, но дойде нова вълна. Оуен заслепи и тях.
— Изчезвайте бързо! — изкрещя той.
Продължи да стреля, отблъсквайки агентите.
После чу да боботи мотор — особен, могъщ звук като грохот на лавина. Черен автомобил се насочи към вратата на гаража.
Оуен прекрати стрелбата едва когато пистолетът остана без заряд. В помещението веднага нахлуха агенти, но външната врата вече се бе отворила и черната кола профуча през нея, преди да я спрат. После в гаража влезе мъжът с черния костюм и се озърна.
— Докладвайте!
Агентът до него докосна ухото си.
— Сър, прикрийте се. Останаха един-двама необезвредени нарушители.
Мъжът приглади назад русата си коса и извика:
— Излизайте! Разбрахме, че другият асасин ни отвлича вниманието, и свиках цялата охрана тук. Още сто агенти ще дойдат всеки момент. Предайте се и няма да ви нараним.
Другият асасин? Сигурно Грифин бе разсейвал тамплиерите, докато Оуен и Хавиер намерят приятелите си. Оуен издиша шумно. Те поне се бяха измъкнали.
— Исая! — изкрещя Монро.
Оуен се обърна рязко към мястото, откъдето отекна викът. Защо Монро е останал тук? Защо не е избягал с другите?