— Тук ли бяхте през цялото време? — попита Наталия.
Хавиер поклати глава.
— Дойдохме преди два дни. Преди това се криехме в склад.
— Сериозно? — повдигна вежди Дейвид.
— Да, за съжаление — потвърди Хавиер. — Вие сте се разполагали по-удобно.
Дейвид се съгласи, естествено.
— Какво правехте? — попита Наталия.
— Тренирахме — отговори Хавиер. — А Оуен беше в „Анимус“.
— Тренирахте? — намръщи се Наталия и по лицето й се изписа безпокойство.
— Значи сега си асасин? — наклони глава Дейвид.
— Не и ако питаш него. — Хавиер махна с бутилката към Грифин, който седеше с гръб към тях и водеше видеоразговор с брадат мъж.
— Кой е този? — поинтересува се Дейвид.
— Гавин — отговори Хавиер. — Май е някакъв водач в Братството.
— Така ли се наричат? Братството? — попита Наталия.
Хавиер кимна.
— А вие? В какви симулации бяхте?
— Аз бях пилот през Втората световна война — отговори Дейвид. — Наталия беше монголски боец.
— Оуен се сражаваше с монголците. Беше китайски асасин, жена — каза Хавиер.
— Така ли? — Наталия остави бутилката вода на пода. — Той… той ли беше?
Личеше си, че е разстроена, но Дейвид не разбра защо. Наталия не споделяше подробности за „Анимус“.
— Кой? — попита Хавиер.
Наталия поклати глава и очите й се насълзиха.
— Аз… се бих с китайски асасин. Млада жена. Раних я. Тежко.
— Той трябва да е бил — каза Хавиер. — Но всъщност не е бил той. А и не си знаела. Не сте били в споделена симулация, както миналия път.
Думите му, изглежда, я поуспокоиха малко.
— Имаш право — прошепна тя.
Хавиер се обърна към Дейвид.
— А как стоят нещата с Шон и сестра ти? Тамплиери ли са?
— Шон може би — сви рамене Дейвид. — Грейс не е.
— Защо остана тогава?
Наталия си взе бутилката с вода.
— Казах ти, не знаеш как е там. Чувстваш се като в затвор, макар че няма решетки.
— Снощи имаше — напомни й Дейвид. — Заключиха ни в стаите.
— И чашата преля — каза Наталия.
Дейвид вече се бе досетил. Беше решила да не помага на Исая, когато директорът бе обявил новите охранителни мерки.
— Но ми е жал за Шон — добави Наталия. — Исая го манипулира най-много.
Мониторът пред Грифин почерня. Асасинът се изправи и се обърна към тях.
— Ротенберг се е свързал с централата — обясни той. — Не е очарован от нападението. Никак даже. Искал да прекрати всякакъв контакт, но Гавин го разубедил.
— Какво е казал? — попита Хавиер.
— Исая се е задействал. Стреснал се, че Наталия е при нас, и организирал експедиция в Монголия. — Грифин приближи до тях. — Знае ли къде е?
— Не точно — отговори Наталия. — Но знае в кой район да търси.
— И кой е районът? — поинтересува се Грифин.
— Бурхан Халдун. Планината, където погребвали великите ханове.
— Обширно място — констатира Грифин. — Но Исая явно е отчаян.
— Знае ли Исая за това скривалище? — попита Хавиер.
— Вниманието му е насочено към Райската реликва. Тук сме в безопасност засега. Ротенберг ще ни уведоми, ако настъпи промяна. — Грифин си извади бутилка вода от хладилника. — Подготовката ще отнеме известно време. Исая ще отлети за Монголия след няколко дни. Разбирам, че те моля за голяма услуга, Наталия. Знам, че тамплиерите са те използвали. Но би ли се върнала в „Анимус“? Трябва да уточним мястото и да стигнем дотам преди Исая.
Наталия не отговори. Стана и отиде до масата с папките. Явно обмисляше как да постъпи.
Всички зачакаха.
Дейвид разбра, че нещата не опират само до тамплиерите. Наталия не искаше да я контролира никой — нито тамплиерите, нито асасините. Може би и тя, както Монро, не желаеше нито едните, нито другите да открият Тризъбеца. Но какво щеше да направи Грифин, ако откаже да му помогне?
Не след дълго Наталия се обърна и вирна брадичка.
— Ще ти помогна при едно условие.
— Какво? — попита Грифин.
— Ще ни вземеш в Монголия.
— Не съм… — Грифин изсумтя и разтърка чело. — Не зависи от мен. Възможно е дори аз да не замина за Монголия. Гавин ще реши.
— Ако не ни вземеш, няма да ти помогна. — Наталия скръсти ръце и гласът й прозвуча твърдо и студено като стомана. — Тогава Исая ще намери тризъбеца. Гарантирам.