— Оуен нахлу в „Етера“ — обясни Исая. — Заедно с Хавиер и с асасин на име Грифин.
— Какво? — Шон поклати глава. Нима Оуен някак си бе станал асасин?
— Вярно ли е? — попита Грейс.
Оуен кимна.
— Абсолютно.
— Защо? — попита Шон с по-ядосан глас, отколкото възнамеряваше.
— Искахме да ви спасим — каза Оуен. — Очевидно сме си изгубили времето.
— Това пък какво значи? — повдигна вежди Шон.
— Вижте — намеси се Исая. — Не ви събрах заедно, за да предизвикам свада. Точно обратното. Надявах се Шон и Грейс да помогнат на Оуен да осъзнае, че ние не сме врагове.
— Кажи го на момчетата си, които стреляха по нас — сряза го Оуен.
— А какво очакваше да направят? — Исая наклони глава. — Не знаеха кои сте. Предположиха, и то с право, че намеренията ви са враждебни, а оръжията — смъртоносни. Не ги виня, че се защитиха.
— Нито пък аз — додаде Шон.
Вярно, не беше присъствал на схватката, но Оуен го бе ядосал и му беше все едно. Как му е щукнало, че се нуждае от спасител? С какво право си е присвоил тази роля, сякаш Шон е безпомощен?
Исая заобиколи писалището, отвори чекмедже и извади папка.
— Може би моментът е подходящ да покажа на Оуен късче истина.
Оуен се засмя.
— Истина? От теб? Май го наричат оксиморон, нали?
Исая не обърна внимание на хапливия тон. Върна се пред писалището и разтвори папката.
— Баща ти — рече. — Ужасен случай.
Думите му промениха коренно изражението на Оуен. Усмивката се стопи, заменена от гневен поглед изпод вежди.
— Този номер ли измисли?
— Да. — Исая размаха папката. — Не искаш ли да видиш какво има вътре?
— Какво е това? — намеси се Грейс.
— Улики — отговори Исая. — Съдът обяви бащата на Оуен за виновен в ужасно престъпление и го изпрати в затвора. Той почина там, но Оуен смята, че е невинен.
— Наистина е невинен! — изкрещя Оуен.
Част от гнева на Шон се изпари при мисълта през какво е преминал.
— Да. Невинен е — кимна Исая. — Натопиха го, че е извършил убийство.
При тези думи времето сякаш спря. Дори Шон го усети. Той затаи дъх и зачака, вперил очи в Оуен, чийто свят очевидно се беше разклатил.
— Какво каза? — прошепна Оуен.
— Разполагам с доказателство — каза Исая. — Не би помогнало пред съда, но може би ще те успокои донякъде.
— Покажи ми — настоя Оуен.
Исая затвори папката.
— Ако ти се доверя и ти развържа ръцете, ще ми се довериш ли и ти?
— Покажи ми доказателството — повтори Оуен. — После ще говорим.
Исая се поколеба.
— Явно аз ще трябва да направя първата стъпка…
Извади нож от джоба си и сръчно преряза пластмасовите ленти, пристегнали китките на Оуен. Сложи папката в скута му.
— Какво има вътре? — попита Шон.
Очите на Оуен сновяха трескаво по страниците. Той не продума.
Шон се обърна към Исая.
— Какво има вътре?
— Бащата на Оуен е бил марионетка на асасините — отговори Исая. — Принудили го да ограби клон на „Малта Банкинг Корпорейшън“, част от финансовия холдинг на „Абстерго“.
— Защо? — попита Грейс.
— За да си осигурят спокойствие — сви рамене Исая. — Да прикрият други свои планове. Асасините периодично атакуват авоари на „Абстерго“ в опит да омаломощят Ордена. В този случай бащата на Оуен е трябвало да ни отвлече вниманието от далеч по-сериозно посегателство. Подобна тактика използваха днес.
— Но как са го принудили да се съгласи? — попита Шон.
— Бащата на Оуен бил любител на хазарта. Асасините се възползвали от това. Изчакали да задлъжнее много и го заплашили, че съпругата и детето му ще пострадат, ако не плати. Той нямал достатъчно пари, разбира се. Предложили му да участва в банковия обир, за да си разчистят сметките.
Оуен затвори папката и поклати глава.
— Не ти вярвам.
— Защо? — повдигна вежди Исая.
— Защото си лъжец.
— Питай приятелите си. Шон, Грейс, лъгал ли съм ви?
— Не — отговори Шон.
Грейс се поколеба, но накрая рече:
— Не мисля.
— Какво доказва това? — Оуен вдигна папката. — Нищо.
— Какво доказателство би приел? — попита Исая.
Оуен бръкна в джоба на якето, сякаш да извади оръжие. Исая замахна с ножа си, рязко и застрашително, и спря на крачка от него.
— Доверих ти се, синко. Не ме разочаровай.