— Не съм ти син.
Оуен измъкна найлонов плик от джоба.
— Какво е това? — попита Грейс.
— ДНК проба от баща ми. Взели са я след ареста.
Исая се приведе.
— Разбирам. Искаш нещо, което Монро и Грифин не могат да ти дадат. Искаш да използваш „Хеликс“.
— Искам да видя тези спомени — отвърна Оуен. — Само на тях ще повярвам.
Исая протегна ръка.
— Мога да ти помогна. Но технологията е по-различна от „Анимус“.
Оуен се втренчи в директора, после му подаде плика.
— Кога?
— Утре. — Исая прибра уликата в джоба на сакото си. — Изисква време да се извлекат генетичните спомени, които ти трябват.
Оуен присви очи, но кимна.
Исая се оттегли зад писалището.
— Може би след това ще ми повярваш.
— Едва ли — каза Оуен.
— Шон и Грейс, ще отведете ли Оуен? Настанете го в стая близо до вас.
— Разбира се — кимна Шон.
— Благодаря. Ще се срещнем в трапезарията утре сутринта, след като се наспите и закусите.
Шон се пообърка от внезапното нехайство на Исая и от решението му да предостави на Оуен пълна свобода. Хрумна му обаче, че Оуен всъщност не е съвсем свободен. Директорът имаше точно това, което му беше нужно, и той не би рискувал да пропилее възможността.
На другата сутрин Шон се събуди изненадан, че изобщо е успял да заспи. Снощи се прибраха в стаите напрегнати и мълчаливи и той дълго се въртя неспокойно в леглото. Сега обаче се изправи бодро, отиде с количката в банята, изкъпа се бързо и се облече.
В салона Грейс си бе избрала за закуска поничка и кафе. Оуен седеше до нея и не ядеше нищо.
— Какво ти става? — попита го Шон. — Страхуваш се, че храната е отровна ли?
— Какъв ти е проблемът? — тросна се Оуен. — Просто не съм гладен.
Шон поклати глава.
— Все едно…
— Огледай се — каза Оуен. — Дейвид и Наталия избягаха. Това не ти ли говори нещо?
— Говори ми, че допуснаха грешка — отвърна Шон, но погледна към Грейс, разтревожен как ли се чувства.
Тя остави поничката, но иначе изражението й остана равнодушно.
Шон се обърна отново към Оуен.
— Мислиш си, че знаеш всичко, нали? Тамплиерите обаче не са такива, за каквито ги смяташ. Видя само симулацията в Ню Йорк. Представяш си Шефа Туид и Кормак. Но ние тук преживяхме съвсем различни неща.
— Вярно ли е? — попита Оуен.
— Да — кимна Грейс.
Оуен замълча. Исая влезе с Виктория. Тя изглеждаше изморена, със зачервени очи и усмивка, която явно изискваше усилие.
— Добро утро — поздрави Исая. — Надявам се да сте отпочинали след снощните вълнения.
— Готово ли е? — попита Оуен.
— Разбира се — отговори Исая. — Дадох дума. Лично ще те заведа в стаята за симулации.
— А ние какво ще правим? — попита Шон.
— Предвид всичко случило се, с доктор Бибьо смятаме, че е най-добре да се придържаме към рутината. Ако искате, може да се върнете в симулациите си. Но не настояваме.
— Аз искам — каза Шон.
— Разбирам. — Виктория се обърна към Грейс. — А ти?
— Не съм сигурна. Ще помисля… — отговори Грейс.
— Добре. Не бързай. — Виктория махна на Шон. — Да вървим ли?
Шон кимна и избута количката към нея. Спря обаче до Оуен и му каза:
— Не съм лошият герой. И не те смятам за лош. Надявам се в симулацията да намериш каквото търсиш.
Оуен явно се изненада, но Шон не дочака отговор. Излезе от салона и не след дълго се върна в „Анимус“, в спомените на Стюрбьорн, където от събитията през предишната нощ в „Етера“ го деляха векове.
Сега крачеше към мястото, където щеше да се проведе двубоят — беше предизвикал Палнатоке, вожда на йомсвикингите, да премерят сили. Подобно предизвикателство не можеше да бъде отхвърлено и не бе отправено с лека ръка. Въпреки страховете на сестра си обаче Стюрбьорн знаеше, че ще удържи победа.
Гирид вървеше до него, свела тревожно глава.
— Ами ако те убие? — прошепна тя.
— Палнатоке спазва традицията — отвърна Стюрбьорн. — Няма да се опита да ме убие, а ако изгубя, ще платя откупа и ще си тръгнем. Но няма да изгубя битката, Гирид.
Думите му не успяха да разсеят безпокойството й.
Стигнаха до кръстопътя, където се провеждаха двубоите. Наоколо вече се бе насъбрало множество. Границите на квадратния тепих бяха очертани с четири лескови пръта. Стюрбьорн свали кожената наметка и я подаде на сестра си. Протегна ръце и раздвижи гръб, за да се подготви.