Не след дълго донесоха покривалото за схватката и го разстлаха върху земята. Палнатоке се появи, придружен от десетина йомсвикинги, които се втренчиха в Стюрбьорн с неприкрита омраза. Стюрбьорн не се изненада и внимателно огледа лицата им, за да ги запомни.
После двубоят започна. Стюрбьорн повери трите си щита на един от своите бойци и излезе на тепиха, където вече го очакваше Палнатоке.
Палнатоке нападна пръв; бързото му острие нанесе тежък удар по дървения щит на Стюрбьорн и в ръката му сякаш отекнаха камбани. Той обаче захвърли раздробения щит, получи нов и този път беше по-добре подготвен.
Палнатоке връхлетя отново, но Стюрбьорн парира удара и нападна на свой ред. Палнатоке отскочи настрани и се сниши. Замахна към крака на Стюрбьорн, ала не улучи и двамата се изправиха пак.
Стюрбьорн не беше свикнал с церемониални битки, които се водят бавно, методично и твърде отблизо. Предпочиташе бойното поле, кално, кърваво и хаотично. Налагаше се обаче да се впусне в този древен ритуал. Ако просто бие Палнатоке, йомсвикингите нямаше да го последват.
Стюрбьорн се хвърли напред с рев и този път се натроши щитът на Палнатоке. Шон усети прилива на адреналин и ярост в жилите на предшественика си. Смениха щита и схватката продължи.
Удар, париране, отскок.
Удар, щит, париране.
Не след дълго и вторият щит на Стюрбьорн се разлетя на трески, после третият. Остана му само сабята. Обикновено това би сложило бърз край на двубоя, но Стюрбьорн умееше да се сражава майсторски с меч.
Палнатоке го нападна прекалено самоуверено. Стюрбьорн подскочи с все сили, ходилата му се вдигнаха чак до раменете на Палнатоке, острието му се спусна плавно и преряза ухото на вожда.
От раната потече кръв, ороси платното под краката им и този червен знак подпечата края на схватката.
Нито един воин в тълпата не се провикна възторжено, когато двамата излязоха от тепиха. Палнатоке притискаше ухо с окървавена кърпа, Стюрбьорн крепеше с длан ранената си ръка, но Шон усещаше опиянението му от победата.
— Йомсвикингите са под твое командване — обяви задъхан вождът. — Накъде ще ни заповядаш да тръгнем? Към Швеция? На война срещу чичо ти?
— Не — поклати глава Стюрбьорн.
Гирид застана до него и му подаде кожената наметка.
— А накъде тогава? — попита вождът.
— Към Дания — каза Стюрбьорн. — Искам флотилията на онзи християнин, Харалд Синия зъб.
21.
Наталия изяде зърнено блокче за закуска, после зае мястото си на стола за „Анимус“. Приличаше донякъде на онзи, който използваше в „Етера“, но не беше толкова удобен. Грифин свърза всички кабели и тя затвори очи.
— Мразя тази част.
— Коя част? — попита той.
— Влизането.
— Защо?
— Заради париеталния стабилизатор.
— О… — Грифин приближи до компютърната конзола. — Не използваме такова нещо.
— Така ли?
— Да. Освен това ще седиш на стол и симулацията няма да е толкова правдоподобна. По-лесно ще се десинхронизираш, ако не внимаваш.
— Ясно.
Наталия въздъхна доволна, че й спестяват поне едно неудобство.
— И така… — подхвана Грифин, натискайки бутони — знаем кога е умрял Мьонгке хан. Откъде предлагаш да започнем?
— Ще пътуват доста — каза Наталия. — Изминаваха по трийсет-четирийсет мили дневно, така че… месец по-късно? Пет седмици?
— Нека да са четири седмици. Ако е необходимо, ще минем напред. Готова ли си?
— Да.
След секунди я обгърна черна тишина. После в ухото й прозвуча гласът на Грифин.
Коридорът на паметта е зареден.
— Готова съм — каза Наталия.
Добре. Три, две, едно…
Ослепителна светлина взриви мрака, ала този път Наталия не усети как лъчите раздробяват черепа й. След миг стоеше в празнотата. Грифин се оказа прав — симулацията не изглеждаше толкова реална, колкото с париеталния стабилизатор. С част от съзнанието си Наталия определено долавяше, че седи на стол в мазето на стара съборетина, и тази част й пречеше да се потопи изцяло в симулацията.
Всичко е настроено. Един месец след смъртта на хана.
— Добре.
Коридорът на паметта се разпадна, но пак без да разбърква мозъка й. Наталия се озова сред конници, яздещи в колона. По средата на процесията трополеше каруцата с тленните останки на Великия хан. Залитна и едва не падна от седлото. Симулацията се замъгли.