Оуен сведе очи. Не разбираше какво точно се е случило между брата и сестрата и как са се оказали от двете страни на сблъсъка, но усещаше, че не бива да разпитва. Ако поиска, Грейс щеше да сподели.
После неколцина служители в „Етера“ донесоха поднос със сандвичи, кесийки с пържени картофки и плодове.
— Обядът — каза Грейс. — Не е чак толкова хубав както обикновено.
— Добре е — сви рамене Оуен. — Споменах ли, че се криехме в склад?
— Наистина ли?
— Да. — Оуен стана и си взе сандвич с печено говеждо. — Повярвай ми, това е страхотно.
Докато се хранеха, Шон се върна в трапезарията. Поздрави ги и седна до масата, но изглеждаше отнесен и разсеян. Никак не приличаше на момчето, с което Оуен се бе запознал преди седмици в убежището на Монро.
— Как си? — попита Оуен.
— Ъ?
— Как си?
— О, добре — кимна Шон. — Спечелих викингски двубой.
Оуен повдигна вежди.
— Сега командвам йомсвикингите и ще нападна датския бряг.
— Яко! — Оуен остави сандвича си. — Но как си ти?
Шон спря да дъвче и го погледна объркан, сякаш не разбира въпроса.
— Аз ли?
— Да, ти.
— Ами… нормално. По-добре от нормално.
Оуен погледна към Грейс и тя сви рамене. Шон явно се беше залутал из мозъчния лабиринт и май не искаше да го намерят.
На другата сутрин Виктория ги чакаше в салона сама. Погледна таблета и предложи на Шон да се върне в симулацията с викинга. Грейс все още не беше сигурна дали иска да преживява спомени на предци. Накрая Виктория попита Оуен дали би им съдействал с участие в симулация, ала у него се породи съмнение, че се опитват да му отклонят вниманието.
— Няма да ви помагам, докато не видя Монро — каза той.
— Не знам дали е възможно.
— Защо не? Исая ми обеща.
Виктория пак погледна към таблета.
— Нищо не ми е споменал.
Тамплиерът го беше излъгал.
— Доведи го тогава.
— Зает е, опасявам се.
— Зает ли? — Оуен надигна леко глас. — С какво?
— Не е твоя работа — сряза го Виктория.
Напрежението явно бе пропукало професионалната й фасада.
— Заминава, нали? — попита Грейс. — Да търси Тризъбеца.
Виктория поклати глава.
— Не съм казала…
— Значи заминава за Китай. Или за Монголия — прекъсна я Оуен.
— Откъде знаеш? — намеси се Шон. — Не си говорил с Наталия.
Оуен се втренчи във Виктория.
— Защото бях там.
При тези думи принудената й сърдечност се стопи съвсем.
— Знаеш ли къде е Райската реликва?
— Не — отговори Оуен. — Моето ДНК се оказа задънена улица. Иначе асасините вече щяха да са се добрали до нея.
Виктория го изгледа с присвити очи.
— Срещата ти с Монро ще почака, докато Исая се върне. Междувременно аз ще наблюдавам симулациите ви. Исая ми каза да ти предам, Шон, че възлага надежди на твоя предшественик.
Шон вдигна рязко глава.
— Така ли?
Виктория отново прокара пръсти по таблета.
— Да. Мислим, че в Ню Йорк сте открили птолемейското острие. В Монголия се надяваме да открием селевкидското. Остава македонското. Учените ни разчертаха няколко хипотетични маршрута, по които може би се е придвижвало в древността. Един от най-вероятните води до Скандинавия.
По лицето на Шон се изписа предоволна усмивка. Идиотска. Приличаше на наркоман.
— Кога тръгва Исая? — попита Грейс.
Виктория се обърна и закрачи към вратата. Отвори я и подхвърли през рамо:
— Сигурно вече е тръгнал. Коул го замества.
Оуен я изчака да затвори вратата и веднага се обърна към другите.
— Монро е някъде в „Етера“. Знаете ли къде може да е?
— Защо? — попита Шон, но Оуен не му обърна внимание.
— Има пет сгради — каза Грейс. — Не сме били във всичките.
— Снощи минах през три. — Оуен забарабани с пръсти по масата. — Предполагам, че Монро е в някоя от другите две.
— Чакай! — Шон се приведе напред и попита с нескрито безпокойство: — Какво си намислил?
— Спокойно — рече му Оуен. — Ти си гледай екскурзиите във времето.
— Моля?
— Нищо. — Оуен се обърна към Грейс. — А ти?
Тя го погледна право в очите, но дълго не проговори.
— Искаш да го измъкнеш оттук ли? — попита най-после.
— Нещо такова — кимна Оуен. — Щом Исая заминава за Монголия, нямам работа тук.