— Това е Бурхан Халдун.
— Къде? — попита Дейвид.
— Ей там. — Йенмей посочи един от най-високите чукари.
Не беше внушителният Еверест, но Хавиер долови нещо неповторимо, достолепно, дори царствено във върха с корона от бял лед и зелен трон.
— Оглеждайте се за тамплиерски лагер — инструктира ги Грифин.
Хавиер присви очи, за да различи по-ясно далечната земя, но навсякъде растяха дървета и лагерът трябваше да е доста голям, за да го зърнат толкова отвисоко.
— Може ли пилотът да ни сниши още по-надолу? — попита Дейвид.
— Сигурно — предположи Йенмей. — Ще отида да…
Нещо експлодира отвън, кабината се разклати и тласна лицето на Хавиер към прозореца. Носът му пое удара и той усети вкус на кръв. През сълзите, замъглили очите му, видя как земята се приближава главоломно към тях.
— Стреляха по нас! — извика Йенмей.
Хавиер погледна през прозореца от другата страна на самолета. Единият двигател бе отнесен наполовина и зад него се стелеше дебел стълб черен пушек.
Внезапното снишаване го залепи на седалката и дъхът му секна. Щяха да се разбият. Хавиер се бе обучавал под надзора на асасин, бе проникнал в полицейски склад и бе нападнал тамплиерска крепост, а щеше да загине в самолетна катастрофа.
— Отивам отпред! — изкрещя Йенмей.
Разкопча колана, стана и прекоси кабината с разперени ръце.
— Дръжте се! — извика Грифин. — Ще се приземим. Имаме един двигател.
— Ако не ни улучат пак! — каза Дейвид.
Повредата очевидно не беше механична. Сигурно тамплиерите бяха някъде долу и разузнавателният полет беше грешка. Дори да оцелеят, тамплиерите вече знаеха, че са тук.
Йенмей се върна в кабината и се тръшна върху седалката.
— Ще предприемем аварийно кацане. Пилотът видя открита поляна.
— Подгответе се! — изкрещя Грифин. — Наведете глави и не се изправяйте!
Хавиер го послуша и зачака, заслушан в рева на единствения двигател и в оглушителното дрънчене сякаш на всяка частица от самолета. С крайчеца на окото си виждаше планините вдясно — не под, а до тях. Върховете на боровете изглеждаха толкова близо, че би могъл да ги помирише.
Всеки момент щяха да паднат.
24.
Грейс не хареса плана на Оуен.
Като за начало претършува салона, спалните им помещения и една от стаите за „Анимус“. Търсеше неща, с които да изработи подобие на „болезнена граната“.
— Нали няма да правиш истинска граната? — попита Грейс.
Бяха в банята в нейната спалня — надяваха се от „Абстерго“ да не са инсталирали камери там.
— Не. Просто трябва да прилича на граната — каза Оуен.
Вдигна изделието, изработено от консервна кутия с енергийна напитка, жички и изолирбанд. Изглеждаше точно каквото беше.
— Сериозно ли мислиш, че ще заблудиш някого с това?
— По-хубаво няма да стане. Хайде, да вървим — махна с ръка Оуен.
Пъхна кутийката в джоба си и двамата излязоха от банята. Ако някой някъде в „Етера“ ги бе видял да влизат вътре, какво ли би предположил? Този въпрос изплува в ума на Грейс почти едновременно с отговора — беше й все едно.
Тръгнаха по коридора. Беше късно, доста след полунощ, и не срещнаха никого по пътя до главната сграда. Вече знаеха докъде се стига в другата посока, но се почудиха дали има по-лесен достъп до една от двете постройки, където все още не бяха влизали.
Откриха стъклен проход, прекосиха го крадешком и се озоваха в просторен атриум. В отсрещния му край има коридор. Засега не се натъкваха нито на заключени врати, нито на охранители.
— След случилото се не би ли трябвало да затегнат режима? — запита се гласно Грейс.
Оуен погледна през рамо.
— Може би всички са заминали с Исая в Монголия.
— Може би — съгласи се Грейс. — Но все пак… Изглежда странно.
Стигнаха до втори стъклен тунел, който се отвори без пръстов отпечатък и код. Пристъпиха предпазливо вътре, несигурни къде ще ги отведе. Дърветата тук растяха по-близо до стените и засенчваха прохода. Сградата в далечния му край изглеждаше по-различна от другите. Имаше по-малко врати и прозорци, през които се виждаха големи лаборатории, пълни с компютри и всякаква електроника.
— Явно тук е кухнята на „Абстерго“ — каза Оуен.
— Казали на Шон, че ще му изработят специални протези.
Оуен се намръщи.
— Нищо чудно, че Исая го е зарибил.
— Защо?