— Да — отговори Коул. — Камерите не работят, все едно някой ги е изключил от стаите за „Анимус“. — Тя се обърна към Оуен. — Дай ми тази щуротия.
Оуен се усмихна и подаде фалшивата граната.
— Ти си Ротенберг.
Грейс вече беше разбрала, че Коул е двоен агент, къртица, и им помага да избягат. Не знаеше защо и не знаеше кой е Ротенберг, но в момента нямаше значение.
— Влизайте — махна им Коул. — Камерите ще се включат скоро. Трябва да се върна на поста си. Най-трудно ще ги убедя, че съм се хванала на това. — Вдигна фалшивата граната.
— Длъжник съм ти — каза Монро.
— Квит сме — рече Коул. — Провизиите са в далечния ляв ъгъл.
Монро кимна и влезе в контейнера. Оуен го последва, Грейс вдиша дълбоко и пристъпи вътре. Обърна се назад към Коул, която вече затваряше вратите.
— Настанете се удобно — каза тя. — До Монголия са двайсет и четири часа път.
Вратите се затвориха и настана непрогледна тъмнина. Грейс чу как резето се захлопва. После изтрополиха стъпки, в далечния ъгъл на контейнера нещо издрънча и блесна светлина.
— Готово. — Монро сложи фенера върху сандък.
— Тя ли е Ротенберг? — попита Оуен.
— Коул е стара приятелка — отговори Монро. — Веднъж й помогнах. Обеща да ми върне услугата. Свързах се с нея преди седмици. Ако искаше да научите повече за нея, щеше да ви разкаже. Няма да навлизам в подробности, за да не я изложа на опасност. Рискува живота си за вас двамата.
Думите му накараха Грейс да се усъмни в теорията за ограниченията пред съвременните тамплиери. Огледа се къде да седне и избра кашон. Въздъхна дълбоко и се облакъти върху коленете си.
— Къде беше досега, Монро? — попита Оуен.
— Криех се — отговори той. — Подготвях се. Съдейки по това, което видях в гаража, с Хавиер сте се обучавали някъде.
Оуен кимна.
— Бяхме с Грифин. Той е асасин.
— Аха. — Монро погледна към Грейс. — И вие бяхте тук в „Етера“.
Грейс кимна.
— Какво знае Исая? — попита Монро.
— Знае за Райската реликва в Монголия. И току-що разбрахме, че може би има една в Скандинавия.
Монро седна върху сандък и фенерът освети наполовина лицето му.
— А камата в Ню Йорк?
— Мислех, че е у теб — разпери ръце Оуен.
Грейс предполагаше същото.
— Не е у мен — поклати глава Монро. — Не я ли открихте?
— Разбрахме къде е скрита, но някой ни беше изпреварил — обясни Оуен.
— Надявам се това да не значи, че има трети играч. — Монро подръпна посребрялата си коса, прибрана на опашка, и се почеса по главата. — Както и да е… Остават две липсващи остриета, ако предположим, че ще открият монголското.
— Ще ги спрем, нали? — попита Оуен.
— Ще пробваме — отговори Монро. — Знае ли Исая за Потомственото събитие?
— Спомена го — каза Грейс. — Но не мисля, че тамплиерите разбират какво представлява.
Монро кимна.
— Добре.
Грейс зачака, но Монро не продължи.
— Ние също не разбираме, между другото — рече тя.
Монро се вгледа във фенера и светлината обля цялото му лице. Сиянието очерта по-дълбоко бръчиците около очите, устните и по челото му, сякаш изведнъж се е изморил и остарял.
— Не знам дали сега му е времето…
— Ще сме затворени в това нещо двайсет и четири часа — намеси се Оуен. — Има ли по-добро време?
Монро кимна. И продължи да кима замислен.
— Добре. Добре, може би си прав. Ще ми се и другите да бяха тук, но… Важно е да разберете, че макар да съм открил Потомствения ефект, не знам точно какво произтича от него. Исая смята, че носи могъщество. Нещо като оръжие. Аз обаче не съм убеден. Мисля, че е източник на мъдрост. Прозрение.
— Но какво е всъщност? — попита Грейс.
— Вече знаете за генетичната памет. В „Абстерго“ я разучавах, декодирах, анализирах, за да я използваме по-пълноценно. При изследванията обаче се натъкнах на нещо необикновено. Втори код в ДНК, скрит под основния. Като фонов шум в главния сигнал. Няма го у всеки, но според мен навремето всички са го притежавали.
— Разбра ли какво представлява? — попита Оуен.
— Предполагам. Мисля, че е колективното несъзнавано на човешката раса.
— Като в психологията? — намеси се Грейс.
— Да — кимна Монро. — Карл Юнг е въвел термина. Смятал, че всички хора споделят едни и същи фундаментални образи, символи и архетипове, предавани още от появата на хомо сапиенс през палеолита.