— Вярваш ли, че е така? — попита Оуен.
— Мисля, че теорията е интерпретирана неправилно — отговори Монро. — Някои виждат мистика в нея. Мислят, че символите са магически, притежават езотерична сила. Аз обаче съм учен. Не търсех мистика. Исках да проумея механизма на този подкод. Зарових се по-надълбоко и започнах да провеждам протосимулации с него, за да видя какво ще се случи.
— Какво е протосимулация? — попита Грейс.
— В лабораторията понякога използвахме рудиментарен изкуствен интелект за… симулирани симулации. Така проверявахме дали симулацията ще се получи и как изглежда в общи линии. И този нов генетичен подкод… — Той потри брадичка. — Страхувате ли се от паяци?
— Не особено — отговори Грейс.
— Да — каза Оуен. — Защо?
— Колективното несъзнавано е нещо такова. Някои хора по рождение се страхуват от паяци — обясни Монро. — Изпитват подсъзнателен страх.
— Нещо като инстинкт? — предположи Грейс.
— Донякъде, но е по-сложно. Питали ли сте се защо толкова много хора се страхуват от паяци? Според мен причината е следната — в далечното минало сме научили, че паяците могат да са смъртоносни, и наученото се е предало през поколенията. Като генетичен спомен, който не принадлежи само на един род. Е, всъщност го дължим на неколцина предци, но толкова древни, че идеята за потеклото губи значение. Милиони години по-късно обаче някои хора са запазили страха от паяци, а други са го изгубили.
— И какво общо има това с Потомствения ефект? — попита Оуен.
— Ще стигна и дотам. — Монро се изправи и се отдалечи на няколко крачки от тях. — Започнах да анализирам всички генетични проби, с които разполагахме в „Абстерго“. Търсех нови фрагменти. Признавам, че се вманиачих. Исках да пресъздам целия генетичен подкод на несъзнаваното. Нещо като връщане към момента на раждането на човека. Споделих обаче с Исая и това се оказа грешка. Идеята обсеби и него. Както споменах обаче, той ламтеше за власт. Нещо, което да използва, а не да се учи от него.
— Ние имаме ли част от този код? — попита Грейс.
Монро се обърна към нея.
— Не е част. Шестимата заедно имате целия код. Това е Потомственото събитие. Вие сте средоточие на колективното несъзнавано.
Грейс погледна към Оуен. Той изглеждаше объркан, свил вежди. Явно споделяше чувствата й.
— Добре. Но какво значи всъщност това? Как ни засяга? — попита тя.
— Иска ми се да можех да ти отговоря — рече Монро, превръщайки объркването й в смут. — Това правех в училищата ви. Напуснах „Абстерго“, но не се отказах от изследването. Събирах части от кода. Интересът ми беше чисто научен. Но след като ви открих, разбрах, че съвместимостта на генетичната ви памет надхвърля очакванията ми, че е свързана с Райските реликви. Още не съм разбрал обаче как се съотнасят реликвите със скрития код.
— Исая също не знае — отбеляза Грейс.
Отвън се чу бръмчене на мотор. Звукът приближи и тримата замълчаха, наострили слух. После целият контейнер се помести внезапно, Монро залитна и се тръшна върху близкия сандък.
— Тръгваме — прошепна той.
Оуен се престори, че поглежда часовник на китката си.
— Остават двайсет и четири часа.
25.
Самолетът удари земята и Дейвид политна напред. Коланът го задържа на седалката, превит одве; очилата му изхвръкнаха и прелетяха през цялата кабина. Самолетът се разтърси, стържейки по земята, после отскочи отново във въздуха и пак се стовари долу. Следващите ужасни секунди сякаш се проточиха до безкрайност, но в крайна сметка спряха и Дейвид се озърна. Гладкият корпус на самолета се беше огънал и разкривил.
— Добре ли сте, деца? — попита Грифин. — Искам имена и „да“.
— Наталия, да.
— Дейвид, да.
— Хавиер, да.
— Ще отида да видя как е пилотът — каза Йенмей. — После трябва да се изнесем бързо.
Тя се отправи със залитане към пилотската кабина.
Дейвид примигна и разтри глава и врат с чувството, че планината ги е сдъвкала и изплюла.
— Защо ще бързаме толкова?
— Защото тамплиерите ще тръгнат да търсят къде се е разбил самолетът — отговори Грифин. — Трябва да се измъкнем, преди да довтасат.
— Забравяме елемента на изненадата — вметна Хавиер.
— Ако не броим изненадата, че сме живи — уточни Дейвид.
Йенмей се върна от пилотската кабина.