— Пилотът е невредим. Вече е съобщил за инцидента.
Грифин разкопча колана и се изправи.
— Да вървим, хора!
Хавиер и Наталия тръгнаха след него, Дейвид си намери очилата — непокътнати — и също се запъти към задната част на самолета. Облякоха топли дрехи и взеха оръжия и оборудване колкото могат да носят. Дейвид нямаше представа за какво служат повечето неща, като изключим очевидните фенери, и хем искаше, хем не искаше да разбере от опит. Когато всички бяха готови, Йенмей дръпна лоста на аварийния изход и от отвора изскочи жълта надуваема пързалка.
Грифин излезе пръв, след него Наталия и Дейвид, който се спусна с тъничък писък. Щом стана на крака, видя колко широка и дълга следа е изорал самолетът в земята, покосявайки тревата и храстите. От двете страни ги обграждаха възвишения, покрити с борове, а зад хребета вдясно се възправяше заснеженият Бурхан Халдун.
Под снежната шапка, едва видимо над най-близкото било, се издигаше скално образувание, наподобяващо волски рог. Дейвид се обърна да го покаже на Наталия, но тя вече се взираше право към него. Забеляза, че Дейвид я гледа, и извърна бързо глава в обратната посока.
Дейвид се втренчи отново в каменния рог и разбра, че Наталия сигурно го е познала от симулацията. Нищо чудно да беше стояла на същото място. Обаче явно не искаше да се издаде, че е виждала странния връх, което значеше, че вероятно е свързан с гроба на хана.
— Забеляза ли откъде стреляха? — обърна се Грифин към Йенмей.
Тя посочи.
— От запад, близо до онези хълмове, но не мога да определя с точност.
— Какво ти говори интуицията? — попита Грифин.
Йенмей погледна към Наталия.
— По-важна е нейната интуиция.
Сега всички се обърнаха към Наталия и Дейвид трябваше да реши дали да каже накъде я е видял да гледа, или да я остави сама да прецени какво да отговори. Знаеше какво би направила Грейс. Ще изплюе камъчето, за да не губи време с тайни, и заедно ще обсъдят положението. Не беше сигурен обаче, че това е най-добрият подход в момента, защото Наталия може би имаше право. Може би асасините не заслужаваха повече доверие от тамплиерите.
Дейвид се замисли на кого всъщност може да се довери и си отговори — на Хавиер и Наталия, и на сестра си, където и да е тя.
Наталия посочи към южния планински склон.
— Натам, мисля.
Йенмей кимна.
— Добре.
— Хайде! — махна им Грифин. — Гледайте да не вдигате шум.
— И си отваряйте очите на четири за вълци — добави Йенмей.
Тя ги поведе напред по склона на запад и не след дълго навлязоха в гората. Упорит вятър завихряше тънкия студен въздух, боровете бяха високи и с тесни корони, сякаш са прибрали плътно клоните си. Жилава трева и мъх покриваха земята. Вървяха мълком и когато стигнаха до върха на билото, Дейвид видя, че пред тях се стелят още много хребети, преди да се доберат до Бурхан Халдун. Долу се ширеше открита тревиста долина.
— Не чувам хеликоптери — каза Грифин.
Йенмей погледна нагоре.
— Може би имат безшумни дронове. — Обърна се наляво. — Ще заобиколим, за да останем в гората.
— Това е твоята територия — съгласи се Грифин.
Тръгнаха след Йенмей. Обхождаха купата на долината, скрити сред дърветата. Изминаха мълчаливо още една миля, после втора. Дейвид забеляза лисица да побягва от тях, после орел да се спуска като ракета над поляна и да разкъсва плячката си с хищнически нокти.
Най-сетне стигнаха до последното било преди Бурхан Халдун и от върха се разкри просторна долина — най-широката досега, разстлана поне на половин миля на север и пресечена от блещукаща река.
— Според преданието това е едно от възможните места, където е погребан Чингис хан — каза Йенмей. — Говори се, че отклонили реката да минава над гроба му, та никой да не го открие.
— Какво е онова там? — Хавиер посочи на юг, където долината беше двойно по-широка.
Дейвид присви очи и му се стори, че вижда нещо лъскаво — метал или стъкло — до реката, както и постройки и вероятно автомобили.
— Те са! — възкликна той и се почуди дали Грейс е там долу.
Грифин извади бинокъл и огледа мястото.
— Лагер е — каза той и подаде бинокъла на Йенмей. — Дейвид е прав. „Абстерго“ са ни изпреварили.
Йенмей се обърна към Наталия.
— На прав път ли са?
Наталия не отговори.
— Далеч са — каза Грифин. — Видях достатъчно от симулацията и съм сигурен. Мисля, че гробът се намира на запад, отвъд долината, по склоновете на Бурхан Халдун.