— Да действаме ли? — попита Грифин.
— Да пробваме — каза Йенмей. — По-добър шанс едва ли ще имаме. Лагерът ще се разширява. И ще засилят охраната.
— Хайде тогава! — махна с ръка Грифин.
Събраха спалните чували и всичко, което бяха извадили, и се заспускаха бавно към долината. Вървяха снишени, използваха падините за укритие. Наблюдаваха зорко лагера на „Абстерго“ за издайнически знаци, че са ги забелязали.
Стигнаха до долината и тръгнаха през поляната: първо Йенмей, после Хавиер и Наталия, след тях Дейвид и последен — Грифин. Дейвид зърна червена лампа да просветва в лагера. После светлината стана зелена. Сетне се промени отново и стана кехлибарена.
Червено, зелено, кехлибарено.
Светлината угасна и Дейвид спря. Това бяха опознавателните светлини на „Мустанг Р 51“, самолета, който Дейвид бе пилотирал в спомените на прадядо си.
Съвпадение ли е?
Светлините отново просияха в същата последователност. Червено, зелено, кехлибар. После угаснаха.
Дейвид си спомни, че е описвал сигналната система на Грейс, и се почуди дали това не е някакъв код от нея. Макар да го хокаше, задето приема като забавление симулацията с полетите, тя може би все пак бе обръщала внимание на историите му. Нищо чудно да е забелязала фенера и в отговор да му изпраща съобщение.
— Дейвид, какво става? — прошепна Грифин зад него.
— Мисля, че е Грейс.
— Кое?
— Светлините. Червено, зелено, кехлибар. От моята симулация в „Етера“ са.
Грифин погледна към лагера.
— Угаснаха — рече Дейвид. — Но ги видях. Грейс е. Сигурен съм.
— Не е сигурно — възрази Грифин. — Задачата ни не се променя. Първо райската реликва.
— Но…
— Съжалявам. — Грифин мина пред Дейвид. — Да вървим!
Асасинът продължи да се прокрадва напред. Дейвид обаче не помръдна. Не можеше да се престори, че не е видял светлините, и усещаше, че са знак от Грейс. Веднъж я бе изоставил и нямаше да го направи пак, дори да се наложи да я спасява сам.
Той се обърна и хукна обратно към възвишението и дърветата. Трябваше да се промъкне незабележим до лагера, а в долината нямаше как да остане скрит.
Докато тичаше, очакваше Грифин да го сграбчи изотзад или даже да получи асасинска стрела в задника, но му се размина. Всъщност не беше сигурен дали изобщо са забелязали, че е изчезнал. Е, скоро щяха да видят. Дали ще го оставят на мира и ще продължат към своята цел? Не се обърна да провери.
Стигна до подножието на възвишението, изкатери се до гората и едва тогава спря запъхтян.
Назад зърна само тъмните сенки на другите на фона на откритата равнина. Не бяха се отдалечили много от мястото, където ги беше оставил. Вероятно бяха спрели да обмислят какво да го правят. Не след дълго обаче пак поеха бавно на запад.
Дейвид се обърна на юг, към лагера, и се запрокрадва между дърветата. Луната я нямаше и в мрака той се препъваше по невидими корени и камъни, но продължаваше напред. Имаше чувството, че се е включил хронометър. Отброява минутите до нещо, което ще се случи с Грейс. Отмерва времето до момента, когато едните или другите ще намерят Райската реликва и Дейвид ще трябва да направи нещо по въпроса.
По пътя наблюдаваше зорко гората вляво и гледаше да не навлиза навътре. Лосът го беше изплашил до смърт, а и отново си спомни за вълците.
Движеше се и не усещаше толкова силно студа, но дъхът му пак замъгляваше очилата и никак не му помагаше да не се спъва. Най-сетне стигна достатъчно близо, за да огледа какво става в лагера.
Имаше пет големи палатки — четвъртити, със заострени покриви. Забеляза и няколко обемисти товарни контейнера и много джипове. Имаше и два хеликоптера — единият по-малък, другият с двойни перки отпред и отзад, пригоден да пренася по-голяма тежест. Ярки прожектори осветяваха целия лагер, неколцина тамплиерски агенти обхождаха мястото.
Дейвид се поогледа за някаква следа от Грейс. Не видя нищо. Не успя да прецени и откъде са дошли цветните светлини. Вероятно от някоя палатка с прозорци. Но коя?
Почуди се как ще разбере, след като навсякъде е осветено и пълно с агенти. Трябваше да опита обаче и нямаше по-подходящ момент от дълбоката нощ.
Пое си дъх и понечи да пропълзи надолу по хълма, но зад него се чуха стъпки. Извърна се рязко в очакване да се озове очи в очи е горско животно.