— Не мърдай! — Агент в униформа и с черна каска бе насочил пистолет към него. — Кажете на Исая, че планът на момичето проработи — съобщи той по радиото. — Брат й дойде.
26.
През последната част от пътуването до Мокголия Оуен чуваше пърпорене на хеликоптер над тях. Силен вятър клатеше и раздрусваше контейнера. Виеше му се свят и прилошаването слизаше от главата в стомаха му, после се връщаше нагоре и пълнеше с горчилка гърлото му. Преди да повърне обаче, хеликоптерът остави контейнера на земята и подът застана неподвижен под краката му.
— Трябва да се скрием — прошепна Грейс.
Притаиха се в ъглите зад купчини сандъци. Монро изключи фенера и зачакаха.
След няколко минути резетата издрънчаха, широките врати се отвориха със скрибуцане и наводниха контейнера със заслепяваща светлина отвън. Оуен примижа и очите му се приспособяваха по-дълго от обикновено.
— Първо извадете радарите за подземно проникване — каза някой. — Исая иска да тръгнем призори.
— Да, сър.
Оуен чу тътрузене на сандъци, множество стъпки и сумтене. Суматохата продължи няколко минути, но никой не приближи до дъното на контейнера, където тримата се криеха. След малко шумотевицата вътре стихна. Отвън долитаха гласове и ръмжаха мотори.
Оуен рискува да надникне над сандъка. Ярката светлина идваше от прожектори, включени към мобилни генератори — същите бе виждал по строителните площадки нощем.
Зърна и голяма палатка. Тамплиерски агенти сновяха непрекъснато напред-назад.
— Изглежда сме посред лагера — прошепна Оуен. — Ще офейкваме ли?
— По-добре да почакаме нещата да се поуталожат — отговори Грейс.
— Ами ако не стане? — попита Оуен. — Ако се върнат да разтоварят всичко?
— Трябва да се измъкнем оттук — каза Монро. — Но предпазливо. Не като Били Хлапето и „Регулаторите“.
— Ъ?
Монро поклати глава.
— Някой път ще ти покажа в моя „Анимус“. — Той изпълзя иззад купчината сандъци. — Да вървим!
Тръгнаха крадешком към вратите на контейнера. През отвора Оуен видя, че лагерът е по-голям, отколкото бе предположил. Имаше три-четири палатки освен онази, която бе забелязал, и множество автомобили. Нямаше чак толкова агенти, колкото се опасяваше, и той си помисли, че може би ще успеят да се измъкнат.
— Насам. — Монро посочи надясно, където отвъд редицата прожектори се издигаше горист хълм. — Тичайте към дърветата.
— Звучи добре — кимна Грейс. — Готова съм.
— И аз — додаде Оуен.
В същия момент Исая излезе от палатка и се запъти право към контейнера, сподирян от дузина в бойно снаряжение. Два по-малобройни отряда приближаваха отстрани.
— Май пропуснахме шанса — отбеляза Монро. — Назад, бързо!
Шмугнаха се отново в дъното на контейнера. Оуен затвори очи и застина. Усети как до него Грейс направи същото и споменът го досегна по рамото като лека длан — споменът за Вариус и Илайза пред къщата на Туид. Задържа се за миг, после се отдръпна.
— Излезте! — извика Исая и гласът му отекна в металните стени на контейнера. — Няма смисъл да отлагаме неизбежното.
Монро погледна към Оуен и Грейс, поклати глава и кимна.
Оуен се изправи, след него Грейс, накрая Монро.
— Виктория ми се обади — каза Исая. — Пътува насам. — Обходи с очи контейнера. — Доста находчиво. Очаквах да се опитате да избягате, разбира се, но не се досетих за този начин.
— За много неща не си се досетил — каза Монро.
— Вярно е — кимна Исая. — Обърна се към агента най-близо до него: — Доведете ги.
Отдалечи се, а агентите сключиха тесен обръч около входа на контейнера. Наредиха им да излязат и под дулата на пистолетите ги подкараха към една от палатките. Оуен забеляза, че лагерът е разположен сред дълга долина с висок планински хребет отстрани.
— Сър!
Исая се обърна и агентът му посочи на север.
Оуен погледна натам и видя светлинка да проблесва сред дърветата вдясно от долината. Грейс също извърна глава, после се взря в Оуен, явно развълнувана. След момент светлината угасна.
— Е, това го очаквах — каза Исая. — Знаехме, че са оцелели.
— Кои? — попита Монро.
— Асасините. Следобед стреляхме по самолета им и го свалихме. — Исая посочи към мястото, където бяха видели светлината. — Вземете го на прицел.
— Да, сър.
Тамплиерски агент нарами преносимо ракетно оръдие. Оуен не беше виждал такова; стори му се нереално, като играчка. Изглеждаше тежко обаче и още двама агенти помогнаха да го заредят с граната. После стрелецът се прицели през голям мерник и Оуен осъзна, че всичко е действително. Не знаеше кой е там горе, но ако бяха асасини, сред тях вероятно беше Грифин. И Хавиер.