— Целта е на мушка — каза стрелецът. — Готов съм за стрелба.
— Не! — изкрещя Грейс, изпреварвайки Оуен.
Исая вдигна ръка и стрелецът отлепи око от мерника.
— Защо? — попита Исая.
— Може би брат ми е там — каза тя.
— Какво? — намръщи се Исая. — Не бих взел деца в Монголия. Съмнявам се асасините да са ги довели.
— Познавам брат си — настоя Грейс. — Ако онзи асасин е тук, Дейвид е дошъл с него. Моля те, ако има дори най-малка вероятност…
— Добре. Ще изпратим ударен отряд — кимна Исая.
— Не. Ако Дейвид е там, мога да го накарам да дойде при нас. Тук.
— Слушам те — наклони глава Исая.
Оуен се почуди какво е намислила Грейс, но се надяваше да има някакъв план.
— Ако го доведа тук, Дейвид ще ме послуша — каза Грейс. — Ще ни каже какво правят асасините. Какво знаят. Може би Наталия им е казала къде се намира гробът.
Исая я изгледа мълчаливо, сключил вежди, после даде знак на стрелеца да свали оръжието.
— Давам ти час да го докараш тук. След това изпращам отряд.
— Благодаря — каза Грейс.
— Как ще му сигнализираш? — попита Исая.
Грейс се втренчи в земята за момент и направи няколко крачки в пространството между обграждащите ги агенти. После вдигна глава.
— Трябват ми три цветни лампи. Червена, зелена и кехлибарена.
Исая сбърчи чело, после се усмихна.
— Пилотите от Харлем.
Оуен нямаше представа за какво става въпрос, но няколко минути по-късно агент донесе голяма торба с различни обективи и филтри. Грейс избра три филтъра, поиска фенер, включи го и го насочи към мястото, което преди малко бяха взели на прицел.
Един по един слагаше филтрите пред фенера. Червен, зелен, кехлибарен.
После пак.
— Надявам се да стане — промърмори Монро.
— Аз също — каза Исая. — По-малко жертви, отколкото ако изпратим отряд. — Посочи един от агентите. — Заведи ги вътре.
Пистолетът опря в гърба на Оуен и той тръгна напред. Стигнаха до първата палатка и агентите ги вкараха вътре. Оуен предположи, че се намират в командния център на лагера. Компютри и няколко големи монитора бяха подредени край широка маса с дигитална карта на местността. Агентите побутнаха с пистолетите Оуен, Грейс и Монро към друга маса в далечния край на палатката.
— Седнете — заповядаха им.
Тримата се подчиниха.
— Ще дойде ли Дейвид? — попита Оуен.
Грейс кимна, втренчена в агентите, които ги наблюдаваха зорко.
— Сигурна ли си? — добави Монро.
Тя кимна отново.
— Масире разчиташе на брат си. Аз разчитам на моя.
Оуен не разбра какво има предвид, но реши да не иска обяснение пред тамплиерите. Седяха мълчаливо и чакаха. Минутите изтичаха, Оуен се изнерви, но поне външно Грейс изглеждаше спокойна, сплела ръце в скута си.
После влезе Исая и се приближи до тях.
— Разположих хора по всички хълмове наоколо. Ще го хванат, ако дойде насам.
— Ще дойде — каза Грейс.
Времето се точеше бавно. Монро също нервничеше, въртеше се на стола и се озърташе. Лицето на Грейс обаче не трепваше, тялото й не помръдваше, окото й не мигваше. Оуен си помисли, че той самият сигурно прилича повече на Монро.
Най-сетне в палатката влезе агент.
— Сър, заловихме го.
Оуен изпита и изненада, и облекчение. После се запита дали появата на Дейвид означава, че и Хавиер е някъде тук. След всичко, което бе научил за баща си, искаше да предупреди приятеля си да стои далеч от Братството.
— Отлично. Доведете го тук — каза Исая.
Агентът кимна и излезе.
— Казах ви. Бях сигурна, че мога да разчитам на него — отбеляза Грейс.
— Да видим обаче какво ще стане от тук нататък — вметна Исая.
Не след дълго двама агенти довлякоха Дейвид в палатката. Носеше топло яке и голяма раница на гръб.
— Пуснете ме! — извика той.
Грейс скочи от стола и хукна към него.
— Дейвид!
Преди да приближи обаче, тамплиерски агент я сграбчи за врата, отблъсна я назад и я стовари на стола.
— Отлагаме приветствията — каза Исая. — Първо трябва да задам няколко въпроса на този млад мъж.