— Е, нещо ги е раздвижило — каза Йенмей. — Какво ли може да е…
— Няма значение — отсече Грифин. — Стига да не тръгнат насам, ще използваме маневрата в наша изгода.
Обърнаха се и пак поеха напред. Наталия обаче поглеждаше от време на време през рамо. Конвоят от автомобили на „Абстерго“ прекосяваше долината като наниз от блещукащи светлинки. Изглеждаше съмнително среднощната суматоха да съвпадне по случайност с бягството на Дейвид. Той я бе забелязал как се взира към скалния рог и вероятно се беше досетил, че Мьонгке хан е погребан там. Наталия се почуди дали не е изпратил тамплиерите в обратната посока, за да им спечели време. Но време за какво?
Трябваше някак да заблуди Грифин и енмей и сама да открие Райската реликва. Само дето това бе почти невъзможно. Или поне трудно. Прииска й се Хавиер да е на нейна страна, но той явно бе открил някаква притегателна сила в Братството, както Шон и Грейс бяха открили нещо в Тамплиерския орден.
Склонът се издигаше нагоре, осеян с хлътнатини и ронливи улеи, по които никнеха хилави храсти и дървета. Скалният рог все още бе сравнително далеч, но се приближаваха до него с всяка минута.
Току до мястото, където Наталия се бе десинхронизирала, Грифин спря.
— Дотук знам пътя. — Обърна се към Наталия. — Притежаваш възхитително упорство, но търпението ми е на изчерпване. Време е да ни поведеш ти.
Наталия вирна брадичка, усетила как спътниците й се настройват срещу нея.
— Моля те — каза Хавиер. — Изборът е между тамплиерите и асасините. Едните или другите.
— Така ли? — повдигна вежди Наталия.
— Да. И мисля, че ти се застъпваш за свободната воля.
— Баба и дядо са преживели комунистическия режим. Държа на свободната воля, разбира се. И точно затова не се доверявам сляпо на асасините.
— Имаш право — каза Йенмей. — Но нашето Кредо не ни повелява да сме свободни. Повелява ни да сме мъдри.
— Какво значи това? — попита Наталия.
Грифин поклати глава.
— Нямаме време за Ирониите, Йенмей.
— Какви Иронии? — попита Наталия.
Йенмей й се усмихна.
— Написал ги един от най-мъдрите и велики асасини в историята — Алтаир ибн ла’Ахад. Братството ни въдворява мир, но извършваме убийства. Искаме да освободим умовете на хората, но изискваме абсолютно подчинение на Кредото. Разобличаваме какви опасности крие сляпата вяра, но ние самите я практикуваме. Това са Ирониите.
— И как ги помирявате? — попита Наталия.
— С мъдрост. — Йенмей сложи длан върху гърдите си. — Жертвам част от свободната си воля, за да я дам на света. Като асасин, аз оставам извън него.
Наталия я разбра, но не бе готова да жертва свободната си воля и смяташе, че никой няма право да изисква това от другиго. До нея Хавиер мълчеше. Гледаше към Йенмей и Грифин, явно замислен над чутото. Наталия се почуди дали го приема безусловно и би ли се включил в редиците им. Надяваше се да не е така.
— Тамплиерите не бива да се доберат до Тризъбеца — продължи Йенмей. — Моля те, помогни ни.
Наталия знаеше, че трябва да реши. Нямаше смисъл да отлага. Хавиер обаче грешеше. Изборът не беше между асасините и тамплиерите. От самото начало Монро бе казал, че има трети избор.
— Натам е — посочи Наталия и се обърна на юг, загърбвайки скалния рог.
Тръгна към далечно възвишение над група дървета.
— Това ли е гробът? — попита Грифин.
Наталия кимна, но усети как дъхът й излита на пресекулки и с усилие на волята се овладя. Планът й изискваше от нея повече от убедителна лъжа.
Хавиер закрачи редом с нея.
— Благодаря — каза той.
Тя го погледна в очите.
— Готов ли си да жертваш свободната си воля, за да станеш асасин? Това ли искаш наистина?
— Не… не знам. Но сега не мога да реша. Райската реликва е с предимство.
Наталия кимна. Стигнаха до хълма, Грифин остави раницата си на земята и извади тясна сгъваема лопата. Разгъна я и огледа могилата.
— Къде да копая?
— Не съм сигурна. — Наталия посочи място в подножието на хълма. — Входът към гробницата е някъде тук.
Грифин кимна и застана на колене с гръб към Наталия. Йенмей приближи до него. Ритмичното трополене на лопатата, изгребваща пръст, изпълни нощта.
— Няма да стане бързо — каза Наталия на Хавиер. — Ако „Абстерго“ ни открият?
— Готов съм да ги посрещна — отговори той.
— С какво?
Хавиер извади арбалета.