В същия момент обаче чуха приглушено пърпорене. Наталия погледна нагоре.
— Тамплиерите! — възкликна тя.
Другите също вдигнаха глави.
— Бягайте — извика Монро.
— Къде? — попита Оуен.
После хеликоптерът изникна над хълма и заслепяващите му прожектори ги приковаха на място. Фигури в черни униформи се спуснаха по въжета от машината. Оуен, Грейс и Хавиер ги нападнаха, но беше ясно, че тамплиерите имат числено превъзходство. Отгоре проехтяха изстрели от картечница и разкъсаха земята около тях.
— Не се съпротивявайте! — гласът на Исая ги прониза от високоговорител. — Безсмислено е и някой може да умре!
Втора вълна агенти ги връхлетяха пешком откъм хълма. Нямаше изход. Не можеха да избягат, не можеха да се скрият, не можеха да се бият. Наталия погледна нагоре, обзета от гняв, но безпомощна.
— Вдигнете ръце! — извика им Монро. — Искам всички да останете живи!
Агентите вече бяха усмирили Оуен, Грейс и Хавиер. Наталия вдигна ръце. Дейвид и Монро също. След миг бяха обградени отвсякъде.
Исая слезе по въже от хеликоптера. Машината се отдалечи и отнесе със себе си грохота и беснеещата вихрушка. Планината утихна. Директорът тръгна към Дейвид и застана пред него, скръстил длани зад гърба.
— Хитър опит да ни заблудиш — каза той. — Но, разбира се, знаех какво си намислил. Реших, че е по-лесно да ти позволя да ме доведеш до гроба. Така и стана. Спести ми седмици, дори месеци усилна работа.
— Исая, не ги наранявай — обади се Монро.
Исая се обърна към него.
— Че защо? Може пак да ми потрябват. Ти — също. — Приближи до Хавиер. — Къде са асасините?
— Не знам — отвърна Хавиер. — Избягахме от тях.
— Така изглежда — кимна Исая и пролая на агентите: — Действайте! Отворете гроба! И бъдете нащрек!
— Да, сър!
Тамплиерите започнаха да копаят и да разчистват. Пред очите на Наталия ямата се разширяваше и разкриваше каменната врата. Всичко й се струваше нереално. Планът пропадна, изгубиха битката и сега тя се запита дали Хавиер не е бил прав. Може би наистина изборът бе между асасините и тамплиерите, а заради нея Райската реликва щеше да попадне у по-лошите.
Тамплиерите разчистиха от пръстта ръбовете на каменната плоча, донесоха два големи лоста, подпъхнаха ги под камъка и няколко агенти натиснаха с все сили от двете страни. Вратата бавно се помести, после се наклони напред и се стовари тежко върху склона на хълма.
Отворът беше малък и тесен, около четири стъпки висок и две широк. Исая го погледна с усмивка и пристъпи към него.
28.
По двама агенти държаха ръцете на Хавиер, Оуен и Грейс. Не им оставаше друго, освен да наблюдават как Исая крачи спокойно към гроба. Преди да стигне до входа обаче, прозвучаха викове и изстрели. Хавиер се обърна към мястото, откъдето долиташе шумотевицата, и видя Грифин и Йенмей да тичат към тях с вдигнати качулки и просветващи скрити остриета.
Хавиер използва суматохата и отблъсна агентите. Извади пушечна граната и я тресна в земята. Побягна през димната пелена, погледна назад и видя, че Оуен и Грейс го следват.
Тамплиерите край двамата асасини се бяха прегрупирали, но Хавиер обсипа скупчените агенти със стрели от арбалета. Когато стрелите свършиха, захвърли оръжието и извади тънките ножове, пъхнати в джоба на якето му.
При появата на асасините Исая се втурна към гробницата. Хавиер хукна след него.
— Оуен!
— Виждам!
Двамата се спуснаха напред. Пътьом Хавиер мяташе гранати и ножове, за да помогне на Грифин и Йенмей. Грейс стоеше до брат си и го отбраняваше.
Исая влезе пръв в гробницата. Хавиер се шмугна след него през тесния отвор. Оуен го последва почти веднага и двамата се ослушаха в ниския тунел. Стъпките на Исая се отдалечаваха в тъмнината, фенерът хвърляше сенки около силуета му.
Оуен и Хавиер хукнаха след него. Тунелът, изграден от тухли и глина, миришеше на влажна пръст. Водеше до зала, където Исая вече бе влязъл. Оуен и Хавиер влетяха в помещението, въоръжени с ножове и готови да ги хвърлят.
Исая се надвеси над каменен саркофаг под ниския каменен таван. На земята до него лежаха купища предмети и няколко потъмнели ризници. Исая се протегна и в ръката му проблесна кама. Хавиер я позна веднага. Беше държал такава в спомените на Кормак.