Исая бе открил Райската реликва.
Хавиер замахна да хвърли ножа, но Исая го погледна в очите и върху съзнанието му връхлетя вълна. Нещо подобно бе усетил само веднъж в присъствието на Кортес при първата симулация в „Анимус“.
Вълната го заля с неспирен поток от мисли. Представи си родителите си. Майка му извика през сълзи, че й се иска да не се е раждал. Баща му каза, че предпочита синът му да е убиец. Появи се и брат му, нарече го обратен и го заналага с юмруци.
Хавиер се строполи на земята и изкрещя от болка, долавяйки смътно, че все още е в гробницата. Оуен се бе превил до него, олюляваше се и стискаше глава с длани. Зад брата и родителите на Хавиер се мержелееше Исая. Тамплиерът излезе спокойно от залата и родителите и братът на Хавиер бавно се оттеглиха в сенките на гробницата; очите и омразата им го пронизваха, докато най-после силуетите им изчезнаха напълно. Хавиер изхлипа и разтърка очи. Изправи се с омекнали колене в мрака.
— Какво беше това, по дяволите?
— Мисля, че е острието на страха — отговори Оуен. — Не… не можах да му се опълча.
— Трябва да опитаме!
Стиснал ножа, Хавиер се запрепъва към тесния тунел. Просветлялото небе се виждаше през пролуката в далечния му край.
Отвън Исая стоеше на планинския склон, изпъчил победоносно гърди. Всички около него бяха коленичили или лежаха на земята, обзети от най-ужасните си страхове, всеки в мрежата на своя ад. Исая ги наблюдаваше с върховно задоволство, разтегнал устни в свирепа усмивка.
Хавиер пак вдигна ножа, готов да го хвърли, но родителите му се появиха отново между острието и целта. Тръгнаха към Хавиер с ожесточени лица, размахали юмруци и бълвайки злостни обиди. Той закри уши да не ги чува, ала долови вик, по-силен от техните крясъци. Вдигна глава и видя Йенмей да се спуска към Исая с облени в сълзи страни. Скритото й острие се вдигна да нанесе удар, ала Хавиер разбра, че е обречена. Замахна напосоки, Исая отскочи с лекота настрани и заби камата, Райската реликва, в корема й. Йенмей изпищя отново и той я блъсна на земята.
— Слушайте! — изрева. — Вече не съм тамплиер! Аз съм смъртта, унищожител на световете. Всички, които служехте на Ордена, сега сте мои подчинени. Другите ще загинат! Елате!
Обърна се и заслиза по хълма. Тамплиерските агенти се надигнаха и тръгнаха след него. Хавиер успя да се изправи на крака и да се примъкне до Йенмей.
Тя стенеше и притискаше с длани кървавата рана. Много кръв. Ужасно много. Хавиер сложи ръце върху нейните. Грифин приближи до тях.
— Йенмей — прошепна той.
Тя го погледна.
— Показа ми нещо, което бях погребала отдавна — отрони.
— Само ти успя да му се опълчиш — каза Грифин.
Йенмей се закашля.
— Напразно…
Другите застанаха около асасините и Хавиер забеляза, че макар и загрижени за Йенмей, още не са се отърсили от преживените страхове. Лицето на Монро бе изгубило всякакъв цвят.
— Как да й помогнем? — попита Грейс.
— Трябва да я отведем оттук — отговори Грифин.
— Как? — попита Дейвид.
— С един от хеликоптерите. Помогнете ми да я вдигна.
Грифин улови Йенмей през раменете, другите поеха ръцете и краката й. Хавиер продължи да притиска раната. Вдигнаха я заедно и заслизаха бавно по склона.
Слънцето се издигна над върховете и долините на изток и огря лагера на „Абстерго“. Хавиер видя конвоя от автомобили да се отдалечава — Исая бе повел своята армия. След миг обаче чу отчаян как и двата хеликоптера излитат.
— Не си отивай — каза Грифин, вперил поглед в Йенмей.
Очите й обаче се затваряха, клепките й пърхаха.
— Пуснете я долу — нареди Грифин. — Притискайте раната.
Оставиха внимателно отпуснатото тяло на земята. Хавиер коленичи до Йенмей, а Грифин я разтърси леко.
— Йенмей, отвори очи. Бори се!
Хавиер обаче усети промяната с окървавените си ръце. Гърдите й вече не се повдигаха. Тялото й не потрепваше от болка, не помръдваше. Дори кръвта беше секнала. Йенмей си бе отишла.
— Проклятие! — Грифин затвори очи и заби юмруци в земята.
Наталия се разплака, в очите на Хавиер също напираха сълзи. Оуен, Грейс и Монро не познаваха Йенмей, но и те стояха притихнали, свели почтително поглед.
После Грифин се изправи и вдигна сам безжизненото й тяло. Продължи да крачи надолу по хълма и другите го последваха, вече по-бавно. Слязоха в долината и тръгнаха към изоставения тамплиерски лагер. Грифин остави отново Йенмей на земята и се огледа.