Виктория впери поглед в нея. После се обърна към агентите.
— Сложете оръжията на земята.
Поколебаха се и тя повтори заповедта. После се отдалечи от тях с разперени ръце.
— Аз съм доктор Виктория Бибьо! Знам, че ме чувате! Както виждате, агентите ми свалиха оръжия!
Мълчание. Хавиер се почуди какво ще направи Грифин.
— Призовавам към примирие! Излизам да преговаряме!
Мина секунда и Грифин се появи от палатката с вдигната качулка, засенчваща лицето му. Тръгна към тях уверено, дори дръзко, но острието му остана скрито.
— Аз съм Грифин. А вие, доктор Бибьо, вероятно сте единственият тамплиер, на когото бих се доверил.
— Онези дни отминаха отдавна — каза Виктория. — Сега съм тамплиер. Вярно е обаче, че сигурно съм единственият тамплиер, който би разговарял с теб. И би работил с теб, за да победим Исая.
В личната история на Виктория явно имаше превратности, за които не бяха подозирали. Грифин най-малко бе чувал за нея, а тя очевидно невинаги е била предана на Тамплиерския орден. Хавиер обаче отложи всички въпроси с надеждата Грифин и Виктория да запазят спокойствие.
— Свидетели сме на безпрецедентно събитие — каза Грифин. — Тамплиер моли асасин за помощ.
— Не ме интересува кой кого моли и наистина ми е все едно дали това ласкае гордостта ти. Важното е да спрем Исая.
— Правилно — кимна Грифин. — Примирието ще продължи, докато открием третото острие и обезвредим Исая.
— Може би все пак няма да настъпи свършекът на света — промърмори Монро.
— Имаме ли представа къде е? — попита Хавиер.
— В Скандинавия — отговори Виктория. — Имаме сериозни основания да смятаме, че е било там.
29.
Стюрбьорн стоеше отново на носа на своя драккар заедно с Гирид, но този път го следваха двеста бойни кораба.
От месеци опустошаваха датското крайбрежие. Йомсвикингите оправдаваха славата си. Нито един град не им устоя и всички флотилии, изпратени да ги спрат, бяха на дъното на морето.
Палнатоке стоеше до Стюрбьорн — неговата дясна ръка.
— Очаквам с нетърпение да видя прогнилия зъб на Харалд, когато с усмивка се разделя с царството си.
— Не искам царството му — отвърна Стюрбьорн. — Искам армията му.
— Аз искам царството му — каза Гирид.
Стюрбьорн се обърна към сестра си.
— Сигурна ли си?
— Да — потвърди тя. — Ти ще имаш Швеция, аз — Дания.
Стюрбьорн кимна и обърна отново поглед към пристанището. Морските течения и вятърът окриляваха ума на Шон, той се наслаждаваше на соления въздух, на крясъците на чайките в небето, на свободата.
Добре ли си? — попита Аная.
— Да — отговори Шон.
Виктория му бе предложила да замине с нея, след като Грейс и Оуен избягаха с Монро, ала той не пожела. Как да се откаже от това? Мястото му беше тук.
— Чувствам се страхотно — добави.
Корабът на Стюрбьорн се плъзна в главния док на пристана, където ги чакаха с приветствени дарове, за да предотвратят плячкосването на града. Сред посрещачите Стюрбьорн видя Харалд Синия зъб със синовете и дъщерите си. Кралят на Дания не се усмихваше, ала изглеждаше примирен. Носеше дебела кожена наметка с красив колан, на който висеше особена кама.
Шон надникна иззад кулисите на Стюрбьорновите мисли, за да се вгледа в оръжието, и осъзна с почти неудържимо въодушевление какво вижда. Не смееше да откъсне очи от камата, да не би да изчезне.
— Аная, открих я! Открих Райската реликва!
Тишина.
— Аная!
Пак тишина.
Учуди се.
— Аная!
Здравей, Шон, чу гласа на Исая.
— Исая? Върна ли се?
Да.
— Открих я! — Шон едва си поемаше дъх. — Райската реликва! Предшественикът ми току-що я забеляза.
Чудесно! Ще прекъсна симулацията, за да обсъдим положението.
— Добре — каза Шон, подготвяйки се за изпитанието.
Заляха го неприятните усещания при прехвърлянето в Коридора на паметта, после при изключването на париеталния стабилизатор. Тръсна нетърпеливо глава, когато се освободи от каската, леко замаян, но изпълнен с възторг.
Исая стоеше до металния цилиндър.