— Не само. — Дядото на Оуен го погледна втренчено в очите. — Важно е какво е правил по улиците през нощта. Не бива да си толкова снизходителна. Не е редно…
— Той е мой син. Възпитавам го по свой начин.
— Живееш под нашия покрив — възрази дядото на Оуен. — И ако не си забравила, той не е първото хлапе в тази къща, измъкващо се тайно нощем. Лично аз не предпочитам да повтарям миналото.
Думите му сломиха майката на Оуен и тя тутакси изгуби мимолетното желание да защитава сина си. Оуен веднага разбра, че отново е сам.
— Хвана ме, дядо — каза той. — Обрах банка.
Ръцете на баба му паднаха с тропот върху масата. Дядо му го погледна втрещен, а майка му въздъхна.
— Да — кимна упорито Оуен. — Обзе ме непреодолимо желание. Все едно да ти се прияде хамбургер или нещо такова. Прииска ми се да обера банка. Някакъв инстинкт, да кажем. Но не бойте се, по пътя оставих парите в сиропиталище. Като Робин Худ съм.
— Оуен, моля те. Не помагаш — намеси се майка му.
— Нито пък ти — отвърна Оуен.
— Не говори така на майка си! — Дядо му размаха показалец. — Покажи малко уважение!
— Уважение ли? — възкликна Оуен. — А вие знаете ли какво значи тази дума?
— Да. — Дядо му се изправи, изтръгвайки тих стон от стола, избутан назад, и от масата, върху която опря свитите си юмруци. — Поне се опитвах да те науча какво е.
— Как? Като хулиш баща ми през цялото време? — повдигна вежди Оуен.
— Казваме истината — вметна баба му.
— Това не е истината! — извика Оуен.
— Напротив — прошепна баба му. — Баща ти криеше, че е пристрастен към хазарта. Събра старите си приятели, обра банка и простреля невинен охранител, който имаше съпруга и две деца. Извади късмет, че не получи смъртна присъда.
— Получи — каза Оуен.
Баба му сви устни.
— Не очакваме да не обичаш баща си. Надяваме се обаче да имаш реална и честна представа за него.
Оуен имаше реална представа. Затова не вярваше на нито една от думите, които току-що бе изрекла. Просто нямаше начин баща му да е направил нещо подобно. По-лесният път бе да повярва. По-трудната истина беше, че старите приятели на баща му са го натопили.
— Говорейки за честност — вметна дядо му, — искам да разбера какво си правил. Не увъртай. Просто ми кажи. Защото по това време на денонощието в главата ми се пръкват неприятни мисли.
Оуен реши, че единственият изход е да им каже част от истината.
— Срещнах се с Хавиер.
— Онзи бандит? — кипна дядо му. — Защо?
— Не е бандит — отвърна Оуен, сдържайки яда си. — Исках… просто да поговоря с него.
— За какво? — попита баба му.
— За татко — отговори Оуен. — Понеже очевидно не мога да обсъждам тези неща с вас.
Това ги накара да замълчат, защото нямаше начин да го оборят след всичко, което току-що бяха казали.
— Благодаря, че сподели с нас — наруши майка му тишината.
Оуен сви рамене.
— Да. Не че ми оставихте друга възможност.
— Следващия път просто ни кажи, че ще излизаш — намеси се дядо му. — Уважавам желанието ти да поговориш с някого на твоята възраст. Уважавам личния ти живот. Но трябва да сме сигурни, че нищо не те застрашава.
— Добре — сви отново рамене Оуен.
— И не забравяй какво ти казах. — Дядо му застана пред него и сложи ръка върху рамото му. — Лесно е да кривнеш от правия път. Затова внимавай. Ясно?
— Да — кимна Оуен.
После му позволиха да се качи в стаята си, където така и не успя да заспи.
По-късно сутринта Хавиер го чакаше пред училището. Оуен се изненада, но се зарадва, че снощното приключение в „Анимус“ ги е сближило отново.
— Всичко наред ли беше, когато се прибра вкъщи? — попита го Хавиер.
— Чакаха ме — отговори Оуен. — Мама сигурно си е помислила, че съм избягал. Но вече няма проблем.
— Чакаха те? — подсвирна Хавиер. — Човече, ако майка ми ме беше спипала, сега нямаше да съм тук. Направо се е побъркала, че ще се включа в банда като брат ми.
Тръгнаха заедно към главния вход на училището.
— Как е брат ти? — попита Оуен.
— Излезе от затвора. Опитва се да не си навлича неприятности.
— А баща ти?
Когато двамата бяха приятели, Хавиер му разказваше как никога не е достатъчно усърден и упорит, та баща му, започнал живота си с далеч по-малко, да е доволен от него.
Хавиер сведе очи.
— Същият е. Как е дядо ти?