Нещата с Хавиер се бяха подобрили донякъде, но не много. Когато през второто междучасие се разминаха по коридора, той му кимна и му каза „здрасти“, но беше с другите си приятели и не спря да поговорят. Настигна го обаче след часовете, когато Оуен се прибираше към къщи.
— Хей, чу ли нещо за Монро? — попита го той.
Оуен поклати глава.
— Май няма да се върне.
— Все едно избяга от някого.
— Тази сутрин имах чувството, че ме следят — каза Оуен.
— Мен пък май ме следяха вчера. Какво става?
— Не знам.
— Мисля да се върна в индустриалната зона. Да я поразгледам на светло. Искаш ли да дойдеш?
— Сега ли? — попита Оуен, но се сети, че баба му и дядо му не са вкъщи; всичко щеше да е наред, ако успее да се прибере, преди майка му да се върне от работа. — Добре, да вървим.
Смениха посоката и се запътиха към автобусната спирка. Оттам поеха по маршрута, по който Оуен беше минал преди две нощи, и не след дълго стигнаха до индустриалната зона. През деня мястото не изглеждаше чак толкова запустяло. Тук-там бяха паркирани превозни средства — предимно камиони — а имаше и обитаеми складове и сгради. Откриха мястото, където Монро бе паркирал автобуса си и гумите му бяха смачкали плевелите и бяха оставили дири по чакъла. Претърсиха наоколо, но не откриха нищо интересно.
Хавиер ритна земята и под крака му се разлетяха камъчета.
— Защо изобщо дойдохме тук?
— Не знам. Ти ме доведе — напомни му Оуен.
Хавиер заснова напред-назад, подритвайки чакъла.
— Искам да се върна.
— В „Анимус“? Защо?
— Да разбера какво е направил след това.
— Кой?
— Чималпопока. Предшественикът ми. Той просто се огъна, човече. Кортес влезе и Чималпопока омекна.
— Всички край Кортес изглежда…
— Не, не разбираш. — Хавиер спря да крачи и халоса с юмрук дланта си. — Бях… той бе готов да умре. Беше воин, верен на себе си. После обаче се предаде без бой.
Оуен осъзна, че това докосва нещо дълбоко у Хавиер, но вече не бяха толкова близки приятели и не знаеше какво точно.
— Защо го вземаш навътре? Било е преди стотици години.
— Знам, човече. Но все едно се е случило преди две нощи! — Хавиер тръсна глава. — Забрави! Прибирам се вкъщи.
— Хавиер…
— До после.
Хавиер се отдалечи, преди Оуен да успее да отвори уста.
Оуен го проследи с поглед, огледа още веднъж мястото и си тръгна. Понеже майка му щеше да се върне по-късно, реши да върви пешком и пусна на воля мислите и краката си, докато не вдигна глава и не установи, че всъщност не се е движил съвсем напосоки. Банката, за чийто обир бяха набедили баща му, се намираше само на две пресечки.
Оуен се насочи към нея.
Минавал бе оттук само веднъж, и то с кола. Баба му, дядо му и майка му потънаха в мълчание, все едно заобикалят отворен гроб. В онзи ден сградата се стори някак зловеща на Оуен. Сега също. Изглеждаше лъскава и модерна — цялата в тъмно стъкло и правилни ъгли, с тъмночервен надпис „Малта Банкинг Корпорейшън“ и рекламен плакат с лихвените проценти.
Оуен влезе във фоайето със сивкави мраморни подове и едноцветен килим. Миришеше на хартия и се усещаше лек повей от климатика. Касиерите работеха тихо зад гишетата; клиентите чакаха на опашка. Никакъв помен от кражбата и убийството на охранителя; никакво ехо от изстрели. Животът просто продължаваше за всички тук и за техните пари. Внасяха или теглеха, сякаш произшествието не бе преобразило коренно живота на Оуен.
Внезапно фоайето отесня и стихна, а хладният въздух стана задушлив. Оуен се обърна и излезе навън. Седна на пейка с лице към банката и не откъсна очи от сградата и потока от влизащи и излизащи хора, докато работното време свърши и охранителите заключиха вратите. Беше 5:17 — твърдяха, че по това време баща му излязъл от тоалетната, където се криел. Стана 5:24 — тогава прозвучал първият изстрел; после 5:27, когато охранителят умрял от загуба на кръв. Оуен знаеше наизуст всяка спирка от списъка на прокурора; помнеше и всяка зърниста черно-бяла снимка на маскирания обирджия от охранителните камери. Седя на пейката, докато се здрачи; преповтаряше си отново и отново цялата последователност от събития, търсейки пропуснато несъответствие. Нещо основателно, което да разколебае съдебните заседатели.