— Вероятно. — Монро пусна ключовете в каската си и я остави до неговата. — Хайде. Да вървим при другите.
Жестовете и тонът му издаваха необичайно напрежение.
— Другите? — учуди се Оуен.
Монро не отговори. Тръгна към тясно стълбище, изкачващо се по стената на склада към врата на втория етаж. Оуен го последва и стъпките им отекнаха по ръждясалите стъпала. Когато стигнаха до вратата, Монро въведе код в електронната ключалка и вратата се отвори с изщракване.
— Насам — махна той.
Влязоха в коридор с под, покрит с балатум на точки, и с небоядисани хоросанови стени. Монро преведе Оуен край няколко затворени врати. Застанаха пред друга врата с електронна ключалка, Монро въведе кода и я отвори. Оуен усети полъх на хладен, леко наелектризиран въздух и чу шум от компютри и гласове.
— Пристигнахме. — Монро отстъпи настрани и подкани Оуен да влезе.
Момчето се озова в просторна стая с няколко осветени къта и тъмни петна между тях. Гласовете долитаха откъм няколко канапета и фотьойли, подредени около ниска маса от черно стъкло. Група деца, връстници на Оуен, бяха насядали по тях.
— Ела да те представя — каза Монро.
Оуен тръгна след него и когато двамата попаднаха в осветения кръг, децата замълчаха, а Хавиер се изправи.
— Ето те и теб! — възкликна с облекчение. — Добре ли си?
— Да — кимна Оуен. — Всичко е наред. Какво е това?
— Питай него — Хавиер погледна към Монро. — Негово е.
Монро прочисти гърло.
— Дами и господа, това е Оуен. Оуен, вече познаваш Хавиер. Това е Грейс, а това — брат й Дейвид. — Посочи момиче с тъмнокафява кожа и мека усмивка, с вързана на опашка къдрава коса, и по-малко, кльощаво момче с широка усмивка под очила с бели рамки; и двамата носеха дизайнерски джинси, каквито майката на Оуен никога не би могла да си позволи. — А това е Наталия. — Монро посочи момиче със смугла кожа, азиатски очи и кафява коса с бронзови кичури; носеше едноцветен тъмносин суичър с качулка над бяла тениска; кимна безизразно на Оуен. — А това е Шон. — Монро посочи момче в инвалидна количка.
— Приятно ми е да се запознаем, Оуен — поздрави го момчето. Имаше къса червеникава коса, бледа кожа с лунички и мускулести рамене и ръце.
— И на мен — кимна му Оуен и се обърна към Монро: — Защо сме тук? И още не си ми отговорил какъв беше онзи асасин.
— Асасин ли? — повдигна вежди Хавиер.
Монро разпери ръце и проточи врат.
— Спокойно! Дайте ми минута и ще ви обясня всичко…
— Нямам минута — възрази Оуен. — Трябва да се прибирам вкъщи. В опасност ли е майка ми?
— Не — поклати глава Монро. — Това поне е сигурно.
— Защо?
— Невинна е — отвърна Монро. — Навредят ли й, ще нарушат Кредото.
— Какво кредо? — попита Хавиер.
— Асасинското кредо — уточни Монро. — Но да не избързваме. Оуен, Хавиер, седнете, моля.
Оуен и Хавиер се спогледаха и бавно се отпуснаха в едно от канапетата.
— С изключение на Оуен и Хавиер и разбира се, Грейс и Дейвид, всички тук не се познавате — подхвана Монро. — От различни училища сте, от различни квартали и семейства. Но нещо ви свързва. Вашата ДНК. Всички сте използвали моя „Анимус“ и истината е, че ви търсех.
— Защо? — попита Шон.
Монро се пресегна и издърпа тънък таблет от слот в масичката. Прокара пръст по екрана и от черното стъкло се издигна сияйно триизмерно изображение на Земята. То се завъртя бавно около оста си и по повърхността му запулсираха светли точки.
— Леле! — възкликна Дейвид и си побутна очилата назад. — Страхотно!
— Разбирам защо в „Абстерго“ са позеленели от яд — отбеляза Оуен.
— Не ме подценявай. Масата си е моя — възрази Монро.
— Какви са тези точки? — попита Грейс, привеждайки се напред.
— Исторически събития — отговори Монро.
— Какви събития?
Монро се поотпусна и зае обичайната си поза с ръце в джобовете.
— Ще ви разкажа доста смахнати неща. Но трябва да ми повярвате. Кълна се, че са истина. — Той закрачи бавно около масата, поглеждайки от време на време към глобуса.
— Откакто съществува писана история, две наследствени фракции водят тайна война за съдбата на човечеството. Вероятно и по-отдавна. Наричали са се с множество имена, но сега са известни като Асасинско братство и Тамплиерски орден.
— Тайни общества? — повдигна вежди Шон. — Сериозно?
— Огледай се — кимна Монро. — Сериозно ли ти изглежда?