— Значи асасинът, който ни преследваше, е член на Братството — предположи Оуен.
— Да — потвърди Монро.
— Защо застреля мъжа от „Абстерго“? — попита Оуен.
— „Абстерго“ е параван на тамплиерите — отвърна Монро.
Оуен си спомни какво му беше казал непознатият, преди стрелата на асасина да го повали. Спомена баща му и той се почуди дали е имал нещо общо с тайната война.
— Точките — продължи Монро — представят събития, хора и места, свързани с конфликта между асасините и тамплиерите. — Той вдигна ръка и докосна една от множеството точки, примигващи по Апенинския полуостров. Пред нея се появи второ изображение — мъж, облечен в извезана туника с широки ръкави и мантия със заострена качулка, засенчваща лицето му. — Това е Ецио Аудиторе, благородник от петнайсети век и вероятно един от най-великите асасини. Братството в Италия обаче е далеч по-древно; корените му стигат чак до Римската империя. — Монро скри прозореца, направи няколко крачки и докосна точка в Близкия изток. Появи се изображение на планинска крепост. — Това е укрепление на Асасинското братство. През Средновековието монголите го унищожили, за да отмъстят за убийството на Чингис Хан. — Монро затвори и този прозорец, обиколи кълбото и докосна точка по източното крайбрежие на САЩ. — Американската революция не била само битка за независимост от английската корона. Била война за душата на нацията, повлияна от двете фракции.
Монро им бе показал нищожна част от безбройните блестящи точки. Ако всяка бележеше събития от тайната война, мащабът на конфликта изглеждаше необозрим. Почти невероятен. И все пак Оуен не можеше да махне скептично с ръка, защото бе видял асасин в действие.
— За какво се борят? — попита Наталия; за пръв път я чуха да проговаря и гласът й прозвуча меко и същевременно силно.
Монро прокара пръст по таблета и глобусът изчезна.
— В отговор ще ви нарисувам картина — каза той. — Представете си общество с разнищени шевове — изтерзано от жестока престъпност, нищета, расово неравенство и какво ли още не. За да не се разпадне, има две възможни стратегии. Първата е хората с власт да наложат строг ред и да надмогнат хаоса. Насила да оформят и насочват обществото към напредък. Втората е да се даде власт на народа и хората да решат какво общество искат да изградят, доверявайки се на доброто, заложено в природата им. Кой път бихте избрали вие?
Никой не продума. Оуен се почуди дали въпросът е реторичен, или Монро наистина очаква отговор. Той обаче продължи:
— Ето за какво се борят, Наталия. Тамплиерите представляват управниците, решени да направляват човечеството към по-добър свят. Асасините са застъпници на свободната воля на всеки човек. И двете фракции се опитват да действат според убежденията си.
— Значи се борят за едно и също? — попита Дейвид.
— Искат едно и също — уточни Монро. — Но се борят как да постигнат целта.
— Стотици години? — удиви се Шон.
— Хиляди — поправи ги Монро.
— Защо ни разказваш всичко това? — попита Грейс. — Ние нямаме нищо общо.
Монро скръсти ръце.
— Грешиш.
— Как така? — повдигна вежди Хавиер.
— Видях генетичния ви код — обясни Монро. — Видях предшествениците ви. По рождение всеки от вас е асасин или тамплиер. — Погледна към Хавиер. — Някои от вас — и двете.
7.
Шон обходи с поглед другите деца около масата, питайки се дали вярват на Монро. Оуен твърдеше, че наистина е видял някакъв асасин да прострелва мъж пред очите му. Ако не бе лъжец, Шон не можеше да пренебрегне информацията му.
Когато по-рано вечерта Монро бе дошъл да му предложи още време в „Анимус“, Шон дори не се поколеба. „Анимус“ го изваждаше от инвалидния стол и му връщаше краката, а за това той би дал всичко. Монро обаче явно имаше свои планове и Шон не беше сигурен как да тълкува разкритията му за тайната война.
— Това е смахнато, човече! — възкликна Хавиер — жилаво хлапе, мълчаливо и вероятно не особено умно.
— Предупредих ви — отвърна Монро. — Звучи невероятно, но е вярно.
— И какво като е вярно? — вметна Грейс. — Има ли значение какви са били предшествениците ни? Тамплиери или асасини? Това не обяснява защо ни доведе тук?
— И защо обикаляш из училищата с твоя „Анимус“ — добави Оуен.
— Всъщност ми задавате два въпроса — уточни Монро. — Започвам с втория, понеже отговорът е лесен. Мисля, че и асасините, и тамплиерите грешат.