— Какво е твоето мнение тогава? — попита Шон.
Струваше му се важно да разбере позицията на Монро, щом е разглеждал под лупа генетичния им код. Шон знаеше как би отговорил на въпроса на Монро. Лично той искаше порядък. Искаше свят, където хората не шофират пияни и не съсипват живота на другите. Има правилно и неправилно. Хората нямат думата.
— Вярвам в свободната воля — каза Монро.
— Значи споделяш идеята на асасините — констатира Шон.
Монро поклати глава.
— Не мисля, че асасините вярват в свободната воля. На думи е така, но изискват всеки член на Братството да даде обет за преданост и абсолютно подчинение. Не вярвам, че е добре да преотстъпваме свободната си воля на когото и каквото и да било — човек, фракция, кредо. Някой трябва да спре асасините и тамплиерите. Реших, че един от начините е да стигна пръв до вас. Преди те да ви вербуват.
— Да ни вербуват ли? — повдигна вежди Грейс.
— Май ти се опитваш да ни отнемеш свободната воля — подхвърли Хавиер.
— Нищо подобно — въздъхна Монро. — Ще постъпвате както сметнете за добре. Винаги. Единствената ми цел бе да ви покажа истината.
— Но не ни доведе тук затова? — настоя Грейс.
Монро посочи Оуен и Хавиер.
— Доведох ви тук заради тях. Преди няколко дни те влязоха в „Анимус“ и откриха нещо, за което асасините и тамплиерите са готови на всичко.
Оуен и Хавиер се спогледаха.
— Защо ни изведе тогава? — попита Оуен. — Симулацията си беше наред.
— Да, симулацията вървеше нормално — призна Монро. — Техниката ми работи и симулациите не се сриват. Но бях длъжен да ви измъкна оттам.
— Защо? — поинтересува се Хавиер.
— Предпазна мярка. Оглеждал съм обстойно всеки код на „Анимус“, но винаги е възможно да се пропусне нещо. Така се и оказа. Затова се появи онзи агент на „Анимус“, затова е тук и асасинът. Те знаят.
— Какво? — попита Шон.
— Че сме открили Райска находка — отговори Монро.
— Това пък какво е? — заинтригуван, Дейвид се приведе напред.
Шон вече бе харесал хлапето — изглеждаше любознателно и откровено.
Монро се поколеба.
— Райските артефакти са могъщи реликви от древна цивилизация, предшествала човечеството. Притежавали са невероятна технология и някои образци са оцелели до ден-днешен. Обикновено обаче са добре скрити.
— Камата — намеси се Хавиер. — Камата на Кортес?
Монро кимна.
— Ето какво било! — Хавиер удари дланта си с юмрук. — Знаех си, че има нещо. Онова нещо направо проми мозъка ми… така де, мозъка на предшественика ми…
Оуен кимна.
— И моят също вярваше кажи-речи на всяка дума на Кортес.
— Да — потвърди Монро. — Всяка Райска частица има различен ефект и цел. Откритата от вас, изглежда, променя убежденията на хората. Сигурно затова някои историци смятат, че ацтеките са мислели Кортес за бог.
На Шон не му допадна идеята да му объркват ума.
— Щом Райските находки са скрити, как ги намират? — поинтересува се Дейвид.
— С генетични спомени — отговори Монро. — Ако асасините или тамплиерите попаднат на човек, имал досег с Райска частица, влизат чрез „Анимус“ в паметта на предшественика му и я откриват. Такъв е случаят с Хавиер и Оуен.
— А ние какво правим тук? — подбел и очи Грейс.
— Мисля, че всички сте от съществено значение за откриването на въпросната Райска находка — отговори Монро.
— Но Оуен и Хавиер вече са я открили — отбеляза Шон.
— Видели са я, но не знаят къде е отишла в крайна сметка. Не вярвам реликвата да е останала в Мексико. — Монро вдигна таблета и върху съживената холограмна повърхност на масичката се появи черно-бяло изображение на стара сграда. — Така е изглеждал хотел „Астор Хаус“ в Ню Йорк в средата на деветнайсети век. Членовете на Ацтекския клуб са провеждали срещите си там.
— Ацтекски клуб? — повдигна вежди Хавиер.
— Малобройно общество на ветерани, участвали в Мексиканско-американската война в края на четиридесетте години на деветнайсети век — обясни Монро. — След като Кортес завзема Теночтитлан, мисля, че камата е останала в Мексико Сити до американската окупация. Тогава са я взели от съкровищницата на испанското правителство. Защото… вижте това. — Върху екрана се появиха снимки на неколцина мъже. Сред тях Шон позна генерал Юлисис С. Грант. — Макар и малка организация, Ацтекският клуб някак си успява да издигне шестима кандидат-президенти, трима от които печелят изборите, както и няколко конгресмени и други висшестоящи държавни служители. Каква е вероятността за подобен успех? Според мен Клубът е постигнал политическо могъщество, използвайки Райската находка.