— Казваш, значи, че всички тези хора са били асасини? — попита Дейвид. — Или тамплиери?
— Не казвам нищо такова. — Монро сплете пръсти под таблета. — Някои обаче сигурно са били.
— Но кои са добрите? — поинтересува се Дейвид. — Асасините или тамплиерите?
— Нито едните, нито другите — отвърна Монро. — Или и едните, и другите. И двете общества имат добри намерения, но са способни на злодеяния.
— Още чакам да стигнем до нас — намеси се Грейс.
— Да — кимна Монро. — Вече стигнахме до вас. — Включи екрана и шест двойни вериги ДНК се проточиха върху него като успоредни хоризонтални спирали. — Събрах ви, защото имате удивително висока съвместимост на спомените. — Появиха се вертикални линии, пресичащи нишките ДНК в симетрични точки. — Предшествениците ви са имали досег или с Райската частица, или помежду си по време на едно и също събитие.
— Какво събитие? — попита Оуен.
— Метежът в Ню Йорк срещу военната повинност през 1863-та.
— Военна повинност? — прекъсна го Хавиер.
— През Гражданската война — обясни Грейс. — Правителството набирало войници, за да се бият с Юга, но богатите си откупували правото да не ходят на фронта.
— Точно така — кимна Монро. — В Ню Йорк избухнали бунтове. Хиляди излезли по улиците. Бандите се развилнели. Настъпила истинска анархия.
— Нападали всички чернокожи в града — добави Грейс. — Изгорили дори сиропиталище за чернокожи деца.
— Там ли ще се върнем? В Ню Йорк през 1863-та? — поинтересува се Шон е помръкнало въодушевление, след като разбра каква е ситуацията.
— Зависи от вас — отговори Монро. — Надявам се обаче да го направите. Всеки от вас може да е разковничето, а вярвам, че е важно да намерим Райската частица преди асасините и тамплиерите.
— Защо? — попита Наталия.
Шон я чуваше да проговаря за втори или трети път, откакто се бяха запознали, но заговореше ли, той се вслушваше. Тя го привличаше — беше красива, разбира се, но имаше нещо отвъд външността й, което не можеше да определи. За да си поговорят обаче, трябваше да изтъркаля количката си до нея, а досега не бе срещал момиче, което да намира инвалидната му количка за особено очарователна.
— Какво ще направиш с нея, ако я откриеш? — добави Наталия.
— Ще я скрия отново — каза Монро. — Така, че никакви спомени да не разкриват къде е. Важното е да не попадне в ръцете на асасините и тамплиерите.
— Откъде да знаем, че няма да я използваш? — усъмни се Хавиер.
Монро обходи с поглед децата.
— Налага се да ми се доверите, както аз ви се доверявам. Ще го направите ли?
— Какво? — попита Оуен.
— Да влезете в „Анимус“ — отговори Монро. — В споделена симулация. Да преживеете спомените на предшествениците си и да откриете, надявам се, какво се е случило с Райската находка.
— Надявам се? — повдигна вежди Хавиер.
— Вижте… — Монро изключи холограмния екран и остави таблета. — Знам, че аз съм виновен. Всички сте в опасност заради мен. Мислех, че съм подсигурил „Анимус“. Системата обаче някак си е алармирала „Абстерго“. Опитвах се да постъпя правилно, давайки ви достъп до произхода ви, но резултатът ме изненада неприятно. На бял свят излезе нова Райска частица и асасините и тамплиерите няма да спрат, докато не я открият. Все пак избирате вие. — Той отстъпи крачка назад. — Наистина. Вие решавате.
— А родителите ни? — попита Наталия.
— Времето в „Анимус“ е мисловно време — каза Монро. — Като насън. Субективно е и припомнените дни минават за минути или часове в реалния свят. Ще се върнете до сутринта.
Шон стисна ръкохватките на стола. Не искаше да изпусне възможността отново да влезе в „Анимус“. Кой знае кога ще получи нов шанс?
— Аз ще го направя — каза той.
Всички се обърнаха към него.
Шон изправи рамене и срещна храбро погледите им.
— Кой е с мен?
— Аз! — каза Дейвид.
— Моля? — Грейс се намръщи на малкия си брат. — Какви ги говориш?
Дейвид сви рамене.
— Искам да помогна.
— Защо? — попита Грейс.
— Защо не? — намеси се Шон.
— Защо не ли? — възмути се Грейс. — Не чу ли какво казах за метежите? Спомни си часовете по история. Предишния път, когато с Дейвид влязохме в „Анимус“, по площадите имаше чешми, от които не ни беше позволено да пием. Сега ще е много по-лошо.