Чуваха го.
Добре. След секунда ще ви изпратя в Коридора на паметта. — Шон стисна очаквателно юмруци. — Готови ли сте? — попита Монро.
— Да — отговориха едновременно всички.
Добре. Коридор на паметта след три, две, едно…
Пронизваща светлина заслепи Шон. Визьорът оживя, запращайки го в пустошта на Коридора. Когато картината наоколо се проясни, забеляза първо, че стои изправен. И е висок. Направо грамаден.
— Приличаш на ченге — каза мъжът, застанал до него.
Носеше висок мъхест цилиндър, дълго тъмно палто до коленете, бродиран червен елек и карирани панталони. Гъстите му бакенбарди стигаха до челюстите, а на кръста му висеше голям нож.
Шон погледна надолу и видя, че е облечен в тъмно палто с месингови копчета и висока яка. Имаше плоско кепе с къса козирка и бадж с емблемата на Градската полиция на ревера.
— Прав си — кимна той. — Явно съм ченге. Не знам обаче на какво приличаш ти. Кой… кой си?
— Оуен — отговори мъжът с дрезгав глас и наклони глава настрани. — И съм…
Погледна към китката си, втренчи се за миг в нея и сви юмрук. Изпод ръкава на палтото му изскочи острие и после мигом се прибра. — Изглежда съм асасин.
Шон отстъпи крачка назад.
— Добре, че ми каза.
— Аз съм тамплиер — обяви друг мъж зад него.
Шон се обърна. Вторият мъж беше едър, но не колкото него, и говореше с лек ирландски акцент. Нямаше шапка и носеше елек над оръфана бяла риза с навити ръкави, а около врата му бе вързана кърпа. Къса престилка опасваше кръста му и му придаваше вид на барман.
— Хавиер? — попита Оуен.
Барманът кимна.
— Винаги съм знаел, че майка ми има ирландска кръв.
По-възрастен мъж с бяла коса и момиче под двайсетте стояха един до друг зад Хавиер — и двамата бяха чернокожи, облечени като прислужници. Момичето носеше тъмна рокля с бяла престилка с волани, покриваща гърдите и раменете му. Мъжът беше в черен редингот, жилетка без ръкави, бяла риза и панталони.
— Кажете ми, че не сме роби! — възкликна момичето.
— Не сте — отвърна дребна млада жена до тях в елегантна червена рокля, обвезана с черна дантела; имаше тъмна, лъскава коса, тъмни очи и меки черти. — Ню Йорк е бил свободен щат още преди Гражданската война.
— Наталия? — попита Шон.
— Да — кимна младата жена.
— Ммм… мисля, че съм ти баща — каза Дейвид на Грейс.
— Май си прав — съгласи се Грейс. — Да знаеш обаче, че няма да ме командваш.
Добре — чуха гласа на Монро. — Спомените са компилирани почти напълно. Свиквайте с предшествениците си. Скоро ще заредя симулацията. Искам да ви кажа още нещо обаче.
— Какво? — попита Дейвид.
За разлика от другите Дейвид преживява екстраполиран спомен.
— Какво е това? — попита Дейвид.
Фактически не разполагаш със спомените на предшественика си след зачеването на дъщеря му, защото тогава той е предал гените си. Имаш спомени за живота си преди този момент, но не и след него. Но понеже пътят на предшественика ти се пресича с пътя на останалите тук, „Анимус“ използва техните спомени, за да създаде симулацията ти.
— Какво всъщност значи това за него? — намеси се Грейс.
Значи, че ще има малко повече свобода в симулацията. Понеже не знаем какво точно е правил предшественикът му във всеки момент, той няма да се десинхронизира толкова лесно. Значи също, че трябва да е на точното място в точното време, за да се срещне с останалите.
— Какво ще стане, ако не се появя на точното място в точното време? — попита Дейвид.
Това може да прекрати цялата симулация.
— Страхотно. Нямаме грижи — сви рамене Дейвид.
Добре. Готови ли сте всички?
Същото завладяващо усещане обзе Шон както при предишното влизане в „Анимус“ — все едно го залива дълбока река и може да забие крака, за да устои срещу течението или да му позволи да го отнесе. Почувства как водата приема форма, наслагвайки гласове и мисли в ума му, и се потопи охотно в новото съзнание.
Беше Томи Грейлинг — полицай, постъпил преди осем месеца в елитния Бродуейски патрул, а преди това работил в Осемнайсети участък; още по-отдавна го бяха ранили в бедрото при Бул Рън, Вирджиния, но някак си кракът му бе оцелял. След битката се бе прибрал у дома в Ню Йорк и бе попаднал в друго сражение — война по улиците, водена с тухли и ножове.