Уилям отвори вратата и пристъпи вътре, попивайки пак чело.
— Носиш ли ги? — попита Аделина.
— Нося осемстотин долара — Уилям извади дебела пачка банкноти от джоба на редингота си и я подаде на Аделина. — Надявам се да са достатъчно засега. Залата е пълна и съм сигурен, че не искате да карате публиката си да чака.
Аделина прие парите с усмивка и ги прибра в куфарчето при златото. После взе лявата си обувка и я сложи. Уилям въздъхна дълбоко.
— Благодаря, мадмоазел, благодаря… Аз…
Аделина му подаде дясната обувка и той я пое, сякаш е крехка и същевременно нажежена. После Аделина се облегна назад с един обут и един бос крак.
— Ще сложа другата, когато ми донесеш останалите двеста долара. Публиката ще ме почака.
Уилям пребледня видимо и стиснал обувката в ръка, излезе от стаята с припрян поклон.
Наталия почти се разкикоти в ума на младата жена. По време, когато жените не са разполагали с богат избор, Аделина бе използвала таланта си, за да си осигури не само богатство, но вероятно нещо по-важно — влияние.
Наближаваше обаче моментът да излезе на сцената и Наталия — за разлика от Аделина — не бе съвършено спокойна.
Когато Уилям се върна, похлопването по вратата прозвуча настойчиво и отчаяно.
— Влез — каза с мил глас Аделина.
Той влетя запъхтян в гримьорната.
— Ето, мадмоазел, ето. — Подаде й втора пачка с банкноти и дясната й обувка. — Двеста долара. Цялата сума.
Тя прие и двете с елегантно кимване.
— Благодаря, сър. — Прибра парите в куфарчето и надяна дясната си обувка, а Уилям се втренчи в джобния си часовник. — С радост ще се кача на сцената.
— Ще ми позволите ли да ви придружа? — Уилям й протегна сгънатия си лакът.
— Разбира се — протегна му тя ръката си в ръкавица.
Излязоха от стаята и Уилям я заключи. После минаха през задното крило на операта — великолепна сграда, навярно най-модерната, която Аделина бе виждала. Дълги тръби за газовото осветление, сводести тавани, лабиринт от проходи и сложна система от въжета и макари за вдигане и сваляне на декорите. И зала, побираща три хиляди зрители.
При тази мисъл нервите на Наталия се изопнаха до краен предел въпреки въодушевлението на Аделина.
Първите изпълнения вече бяха приключили — кратки композиции, предназначени да изострят предвкусването на главната атракция — и конферансието вече обявяваше появата й. Аделина застана в очакване зад кулисите, готова да пристъпи в светлината на прожекторите.
До нея Уилям се приведе и прошепна:
— Давате ли си сметка, че за седмица печелите повече, отколкото президентът на САЩ получава за година?
В същия момент конферансието оповести с апломб:
— Световноизвестната и несравнима оперна певица Аделина Пати.
В залата изригнаха аплодисменти; моментът да се качи на сцената бе настъпил.
— Тогава, Уилям, следващия път поканете президента да пее — усмихна се Аделина и излезе иззад кулисите.
Аплодисментите станаха още по-бурни, щом прожекторът я освети. Тя спря и се поклони грациозно. Водещият вече се бе оттеглил и Аделина зае мястото в центъра на сцената. Публиката изпълваше всяко кътче в залата — от седалките пред оркестъра до най-високите редици на позлатените балкони над нея. Тя кимна и се усмихна към ложите. Шумните аплодисменти продължиха още няколко секунди. Най-после стихнаха, диригентът поведе оркестъра си и докато музиката набираше сила, Наталия преживя нещо, което никога, нито веднъж не бе правила в истинския живот.
Родителите на Аделина бяха певци. Детството й било изпълнено със забавления и представления. Наталия произхождаше от тих дом, изпълнен със спомените на баба й и дядо й за несгодите в Казахстан под властта на съветските вождове и негласната им решимост да се трудят скромно, за да си осигурят по-добър живот. Аделина беше пойна птичка, Наталия — пчела.
Сега обаче се налагаше да пее пред три хиляди зрители — нещо немислимо в реалния й свят. Напомни си обаче, че това всъщност не е тя и съзнанието и задръжките й могат да останат зад кулисите, позволявайки на Аделина да блести.
Тя изпя ария на Церлина от „Дон Жуан“, на Елвира от „Пуритани“, на Мария от „Дъщерята на полка“ на Доницети. Гласът й — чист и богат като мед — изпълни залата и публиката се прехласна. Отначало Наталия я наблюдаваше сякаш отдалеч, придържайки се на безопасно разстояние. Лека-полека обаче си наложи да излезе иззад кулисите на съзнанието си и в края на представлението бе готова да пробва нещо. Когато дойде моментът за финален поклон, Наталия си вдъхна смелост и пристъпи разтреперана в светлината на сцената, избутвайки Аделина на заден план.