Выбрать главу

Внушителната тежест на публиката я затисна, просторната блеснала зала и потопът от аплодисменти я зашеметиха. Дъхът й секна, тя притисна с длан корема си и симулацията помътня, обвивайки краищата на залата в тъмносива мъгла.

Всичко наред ли е? — попита Монро.

— Да — прошепна Наталия и с усилие на волята си наложи да изтърпи натиска от вниманието на публиката — донякъде от любопитство, донякъде приемайки съзнателно предизвикателството. Изправи рамене като Аделина и постепенно симулацията се възстанови. Наталия вдигна лице към лампите, опасващи горните балкони, усмихна се и се поклони. Увери се, че симулацията се е прояснила напълно, и едва тогава се отдръпна и отстъпи властта на Аделина.

След представлението Уилям я придружи до изящната малка приемна за най-изтъкнатите покровители на операта. Наталия отново наблюдаваше възхитена как певицата обикаля грациозно залата и очарова всички. Отпиваше от чаша с охладено шампанско, опита стридите, сладкишите и другите лакомства. Имаше портокалов и ванилов сладолед за разхлаждане в горещата вечер. Постепенно обаче Наталия долови и друго — колко самотна е Аделина. Някак си, сред всички тези хора, тя се чувстваше сама. Разбираше отлично, че нито един от тези благодетели на операта не се интересува истински от нея. Тя ги забавляваше, ала ако не беше така, щеше да получава единствено учтиво равнодушие.

Някои разговори — и директни, и дочути — заинтригуваха Наталия повече от Аделина. Не можеше обаче да направи нищо, за да се включи в тях. Задоволяваше се да слуша и да наблюдава внимателно, преживявайки спомена на Аделина за тази вечер.

— Да вървят по дяволите всичките привърженици на южняците — каза мъж с бяла коса и гъст бял мустак, завит чак до бузите му. — И да отнесат и Туид, и Тамани със себе си.

— Внимавай, Корнелиус — предупреди го един придружителите му.

— Защо? Лий подви опашка и се върна на бегом във Вирджиния. Победата на Грант при Виксбърг ще обърне течението на войната, сигурен съм. Не се страхувам от така наречените демократи, симпатизиращи на Юга.

— Твърде дързък си, Корнелиус — обади се друг мъж. — Изобщо не е ясно как ще свърши войната. И независимо кой ще победи, бизнесът си е бизнес. По-добре да не си създаваме врагове, ако с малко повече благоразумие можем да го избегнем.

— Пфу! — възкликна Корнелиус.

Аделина се насочи към няколко дами в пищни рокли, дантела и бижута, които вероятно бяха по-скъпи и от нейните. След радушните поздрави и комплиментите за представлението разговорът се върна към темата, подхваната преди появата й.

— Значи няма да отменят мобилизацията? — попита червенокоса жена.

— Няма — потвърди накичена със сребро дама.

— Боя се, че това е грешка.

— Мобилизация? — попита Аделина.

— О, да. Вие живеете в Англия — сети се първата жена. — Президентът Линкълн набира мъже, за да се сражават с бунтовниците. Целият град е настръхнал. Мислех, че вероятно ще отменят набирането на войници.

— Губернатор Сиймор и кметът са против — додаде по-възрастна жена. — Генерал-майор Ул обаче е решен да доведе докрай кампанията.

— Имате ли синове? — попита Аделина. — Безпокоите ли се, че ще ги мобилизират?

— Никак — поклати глава жената и диамантите й блеснаха. — Указът позволява да се платят триста долара за освобождаване от служба. Дори да получат повиквателна, синовете ми няма да се сражават.

— Сумата е доста дребна — додаде червенокосата жена.

Макар и богата, Аделина си помисли, че думата „дребна“ вероятно значи нещо съвсем различно за работниците, които живеят в гетата във Файв Пойнтс и Бауъри и годишната им надница не надвишава триста долара. Тези хора не бяха в състояние да избягат от касапницата на бойното поле. Тя обаче не сподели съображенията си.

После дамите небрежно подхванаха шаблонни светски теми и двете — Аделина и Наталия — се отегчиха. Гостите се разотидоха късно през нощта и Уилям нервно поведе Аделина към файтона, който щеше да я закара до хотела.

— Защо не ми позволите да ви придружа? Или да изпратя някого другиго, ако предпочитате? — предложи й той.

— Не ме смущава присъствието ви — успокои го Аделина, отдавна забравила счепкването за хонорара. — Просто се справям отлично сама.