— Така е. Там работи барман на име Кормак Тоягата.
— Кормак Тоягата? Не е кръщелно име, предполагам.
— Не е — кимна господин Туид. — Точно обратното всъщност. Кръщенето му несъмнено би шокирало свещеник. Ще предадеш писмото лично на него.
— Да, сър. Кога?
— Тази нощ.
— Тази нощ?
— Да. Ще успееш ли?
— Разбира се, господин Туид.
— Незаменим си! — похвали го господин Туид. — Време е вече да тръгвам и дано госпожата да не ми се разсърди. Бих искал обаче да поговоря с дъщеря ти, преди да потегля.
— Разбира се, господин Туид.
Илайза не знаеше какво има да й казва работодателят й, но се отдалечи безшумно от мястото си за подслушване и влезе в главното преддверие, все едно по случайност минава оттам точно когато вратата на библиотеката се отвори.
— А, Илайза! — възкликна господин Туид. — Точно рекох на баща ти, че искам да поговоря с теб.
— Разбира се, господин Туид — кимна Илайза.
— В Тамани подочухме, че утре ще има брожения по улиците. Затова господата Конъли и Хол бяха тук тази вечер…
— Какви брожения? — попита Илайза.
— Заради проклетата мобилизация на Линкълн — обясни господин Туид. — Утре ще обявят първите повиквателни. Ще има протести и очакваме да прераснат в насилие. Недей да излизаш навън сутринта, а и по-нататък.
— Както кажете, господин Туид. Но нали…
— Хората от твоята раса не са в безопасност, Илайза. — Господин Туид я погледна втренчено в очите. — Гневът е горещ въглен и ядосаните имат нужда да го хвърлят по някого. Мнозина винят чернокожите за настоящата ситуация. Послушай ме и си стой вкъщи. Тук не те застрашава нищо.
Илайза сведе глава.
— Добре, господин Туид.
— Съжалявам, че съм толкова прям, но това е истината. — Той тръгна към предната врата и си взе шапката и бастуна от поставката до входа. — Знаеш, че не съм злонамерен към никоя раса или религия. Погледна ли човек, виждам едно. Сещаш ли се какво?
— Какво, сър?
— Потенциален избирател. — Господин Туид отвори вратата. — Ако Конгресът реши да даде избирателно право на кучетата, лично ще поведа поход срещу котките и ще оглавя комисия за изтребване на бълхите. Лека нощ.
Илайза се почуди дали според господин Туид е по-вероятно избирателно право да получат кучетата, а не чернокожите и жените.
— Лека нощ, сър.
Бащата на Илайза изпрати господин Туид до улицата и му помогна да се смести в каретата. После се върна и даде на Илайза ключа за къщата.
— Заключи след мен.
— Не отивай, татко — помоли го Илайза.
— Къде? — попита баща й и я погледна косо. — Пак ли си подслушвала?
— Не се стърпях. Тревожа се.
— Защо? За мен?
Илайза сведе глава. Вече бе изгубила майка си и понякога тази рана все още се отваряше болезнено. Не можеше да си представи как ще живее, ако изгуби и него.
— Илайза, седмици наред оцелях сред блатата, където се криех от ловците на глави. Изминах стотици мили, дни наред се криех в тавани и мазета без светлина, без въздух и без надежда. Виждал съм ужаси, каквито ти няма да видиш благодарение на всемогъщия Бог и на Съюза на президента Линкълн. — Той я улови за раменете и я целуна по челото. — Убеден съм, че мога да занеса писмо до другия край на града, та даже и в пиратско свърталище като „Дупка в стената“.
— Внимавай — каза тя.
— Разбира се. Ще се върна след няколко часа. Заключи вратата, но ме чакай и се ослушвай. Не ми допада идеята да пренощувам на верандата.
— Да, татко.
Той излезе през предната врата и й кимна от алеята да затвори и да заключи. После тя отиде да доразтреби трапезарията. Събра покривката от масата, занесе я в пералнята и полира сребърните съдове, за да отмени баща си.
Не след дълго приключи с домакинстването и в обичайния случай би си легнала, както Маргарет вече беше направила. Трябваше обаче да чака баща си, а и бездруго не би могла да заспи, преди той да се върне. Реши да отиде в библиотеката и да си избере книга. Господин Туид не й бе забранил изрично да чете, затова тя влезе предпазливо в стаята и огледа рафтовете, вдъхвайки миризмата на тютюн и кожа.
Четивата бяха забележително безинтересни, но пък господин Туид не живееше тук. Имаше обзаведена спалня на втория етаж, но доколкото Илайза знаеше, никога не бе спал в нея.
Тя приближи до писалището му — грамада от красиво полирано дърво с по един издялан кръст във всеки ъгъл. По него имаше множество предмети, включително купчина листове, вероятно от същите, които господин Туид бе използвал, за да напише писмото. Илайза се почуди какво ли толкова спешно послание изисква баща й да го достави посред нощ, в навечерието на назряващ метеж. Каква важна причина налагаше да поеме този риск?