Тя взе най-горния лист и се вгледа съсредоточено в него. Тежката ръка на господин Туид бе оставила призрачна следа. Без никакво усилие Илайза не само позна почерка му, но и разчете думите — чудата способност, която се проявяваше понякога. Посланието сякаш излъчваше леко сияние и тя го разчете колкото със зрението си, толкова и с осезанието си. Думите я смразиха.
Майстор Кормак,
Орденът получи информация, че в Ню Йорк тайно действа асасин. Името му е Зариус и знаем, че тази нощ ще проникне в „Астор Хаус“. Не знаем какво търси там, но сигурно е от незаменимо значение за Братството, щом рискуват с подобен взлом в толкова критично време. Открий асасина и го спри. Не се колебай да го убиеш. Вярвам в дискретността ти. Утре вечер донеси каквото е носил в дома ми на 36-а улица. Ще дойда при теб при първа възможност, но първо обществото трябва да ме види да изпълнявам дълга си към кмета и градските съветници.
Нищо не бива да възпрепятства плановете ни. Утре градът ще пламне и ще унищожи Опдайк и губернатор Сиймор. Тогава градът и държавата ще принадлежат на Тамани Хол и Ордена. Използвайки Ню Йорк като опора, ще наклоним везните на войната и ще си върнем нацията. Знаеш каква е целта ти. Тръгни след плячката.
Илайза стоеше втренчена в писмото, което сякаш гореше в разтрепераните й ръце. Не разбираше съвсем ясно значението му, но схващаше, че разкрива могъщ и безмилостен стремеж, а господин Туид не е такъв, какъвто изглежда. Писмото надхвърляше политиката и гласуването. Ставаше дума за нещо далеч по-опасно, което би унищожило града и дори не само него, ако посланието стигне до местоназначението си. Баща й не биваше да го занася.
Надзъртайки над рамото на Илайза обаче, Грейс знаеше какво значи писмото. Споменаваше се „Астор Хаус“ и нещо с огромна стойност — несъмнено Райският артефакт, който бяха дошли да търсят в „Анимус“. Грейс се пребори с десинхронизиращия подтик да измести Илайза и да направи това, заради което е дошла. Не се наложи да се бори дълго обаче, защото след секунди Илайза се изправи, заобиколи писалището и излезе тичешком в главното преддверие.
Съмняваше се да успее да настигне баща си навреме, но беше длъжна да опита. Взе шал от етажерката за шапки, покри си косата, отключи вратата и излезе в нощта.
10.
Хавиер разбра, че тази нощ в „Дупка в стената“ е различна. Приготовленията трябваше да приключат преди зазоряване. Засега всички шпиони докладваха, че ченгетата и големите клечки нямат представа какъв адски огън ще се изсипе върху главите им утре. Кварталните отговорници знаеха, че се мъти нещо, но знаеха също, че трябва да гледат на другата страна. Туид се беше погрижил.
— Кормак — прошепна Маги Петела право в ухото му. — Кръщаваш ли пиячката?
— Да — кимна той.
— Защо? Нямаме ли запаси?
— Имаме. Сутринта обаче главите им трябва да са на място. Не ни вършат работа махмурлии и изпозаспали дръвници.
Маги Петела се отдръпна, кимна и се отдалечи от бара. Беше висока колкото Кормак Тоягата и носеше панталони с тиранти, пистолет и чорап с мокър пясък, провесен на колана й, в случай че се наложи да приспи някого. Това оръжие обаче нямаше да й потрябва тази нощ.
През целия ден идваха и си отиваха хора с послания за примирие. Тук и из целия град босовете на бандите координираха утрешния хаос. „Момчетата от Бауъри“, Гвардията на Роуч „Бойци на разсъмване“, „Момчетата от Дейбрейк“ и други по-дребни шайки бяха загърбили враждата помежду си, за да спечелят далеч по-голям трофей. Успееше ли начинанието им, скоро щяха да завладеят проклетия град, да си го разделят и всеки да получи пая си след унищожението.
Клиент плесна три цента върху тезгяха и кимна към бурето върху рафта зад бара.
— Без чаша — каза той.
Кормак Тоягата кимна и му подаде края на гумен маркуч. Мъжът го лапна и Кормак завъртя канелката на бурето с най-евтината пиячка в менюто на „Дупка в стената“. После проследи как мъжът смуче и гълта ли, гълта, докато се наложи да си поеме дъх. Кормак завъртя канелката с точност до секундата — по ококорените им очи и зачервените лица познаваше кога клиентите му ще се задавят и спираше притока, за да не се губи нито капка.