Мъжът избърса уста в ръкава на жилетката си и се олюля. Кормак го виждаше за пръв път и не очакваше да свърши нещо полезно на другия ден, пиян или не.
— Още едно? — попита той. — Имаш ли мангизи?
Мъжът поклати глава.
— Толкова ми стига.
Кормак кимна, нави маркуча и го прибра до буркана с мариновани човешки уши на Маги Петела. Някои бе откъснала, други — отрязала, но повечето бе отхапала със зъби и всичките стояха в буркана като трофей и предупреждение за всеки, комуто би щукнало да създава неприятности в бара й. Сейди Козата се беше спречкал с Маги и свидетелството за простъпката му също бе изложено на показ. Някъде из мътночервения бъркоч бе и ухото на мъж, дръзнал да попита Маги на колко е години.
Влязоха още неколцина представители на крайбрежната сбирщина и Кормак им кимна към задната стаичка, където раздаваха задачите. Ключът към победата бяха едновременните атаки. Армейските полкове все още се намираха в Пенсилвания и само градската полиция охраняваше града, но бързо щяха да разпръснат отрядите й с нападения на различни места.
През вратата влезе чернокож мъж с невъзмутимо лице, облечен в униформа на прислужник. Неколцина в бара го забелязаха, а Маги Петела се изправи, готова да се намеси при нужда. Мъжът — белокос и попрегърбен — огледа уверено препълненото помещение и тръгна към бара.
Отвъд границата на ума на Кормак, Хавиер позна предшественика на Дейвид, когото бе видял в Коридора на паметта. Почуди се дали и Дейвид го е познал, но не рискува да се синхронизира и замълча.
— Търся Кормак Тоягата — каза прислужникът.
— Кой си ти? — попита Кормак.
— Казвам се Ейбрахам. Работя за господин Уилям Туид.
Кормак не беше виждал Великия майстор от седмици.
Беше твърде рисковано за плана. За да проработи заговорът, Туид и Тамани Хол трябваше да са в позиция да прекратят метежите, а не да ги разобличат като подстрекатели.
— Аз съм Кормак Тоягата — кимна той.
Ейбрахам извади плик от вътрешния джоб на сакото си.
— Господин Туид ми заръча да ви дам това.
Кормак взе плика и Ейбрахам се обърна да си върви.
— Чакай да го прочета! — спря го Кормак.
Често получаваше инструкции, засягащи куриера. Ейбрахам кимна и остана до бара.
Кормак счупи восъчния печат с тамплиерски кръст и извади писмото. Докато го четеше, кръвта запулсира в ушите му — барабанен ритъм, призоваващ го на война.
Дядо му — Шей Патрик Кормак — беше прочут ловец на асасини; тази нощ Кормак щеше да тръгне по неговия път и да докаже, че е негов достоен наследник. Вариус щеше да склони да работи за Тамплиерския орден или да умре.
— Това ли е всичко, сър? — попита Ейбрахам.
Кормак вдигна писмото.
— Господин Туид ти има доверие.
— Опитвам се да го заслужа.
— Добре — кимна Кормак. — В замяна ще ти осигуря безопасно пътуване до дома.
— Ще се справя и сам — каза Ейбрахам.
— Не се съмнявам. Но няма да си променя решението. — Кормак сви длани на фуния пред устата си. — Маги!
— Какво? — подвикна тя от другия край на бара.
— Шефът ме вика — отвърна Кормак.
Тя кимна към вратата.
— Да дойда ли с теб?
Кормак си свали престилката и излезе иззад бара.
— Чакай тук.
Ейбрахам кимна и Кормак слезе в мазето да се екипира. Първо надяна плътна кожена броня от две части — едната опасваше врата му, втората — гърдите и гърба. Облече дългото си кожено палто и препаса колан с няколко ножа за хвърляне, пистолет и метален бокс. Взе далекогледа „Хершел“ и преметна през рамо въздушната си пушка и колчан със стрели и гранати. Кормак носеше с гордост пушката — находчиво изработено оръжие, наследено от дядо му, който пък го бе получил от Бенджамин Франклин.
Хавиер беше доволен, че този път е в по-младо тяло. Чималпопока носеше болежките на възрастта, което се оказа странно преживяване. А и увлечението му по преводачката Марина беше някак странно. Кормак също харесваше жени, но не страдаше от друго, освен от раните, получени по време на тренировка и ръкопашни схватки.
Той се върна горе и снаряжението му сякаш стресна Ейбрахам за миг, когато мина край него и му кимна:
— Да вървим!
Изведе куриера от бара и двамата тръгнаха по улицата. Гангстери кръстосваха тротоарите; някои бутаха строителни колички, пълни с тухли и павета — боеприпаси за битката. Кормак се насочи на запад към пресечката на Довър с Пърл стрийт, където видя Хилавия Джо, седнал в каруцата си, и му подсвирна.