— Искам да закараш този мъж до дома му — каза Кормак.
Хилавия Джо се втренчи в Ейбрахам.
— Този?
— Работи за господин Туид — обясни Кормак. — Проблем ли има?
— Сър, наистина ще се оправя сам — намеси се Ейбрахам, но Кормак не му обърна внимание.
Хилавия Джо сви рамене.
— Няма проблем. Щом е човек на Шефа.
— Добре.
Кормак беше противник на робството и нямаше нищо против чернокожите жители на града. Те не бяха проблем. За тях обаче утре щеше да е адски ден. Великият майстор също беше противник на робството. Казваше, че е неустойчива система, спъваща прогреса. Искаше обаче да използва темата за премахването на робството, за да вбие клин дълбоко в страната, да я раздели и да я скрепи наново по правилния начин.
— Откарай го, докъдето поиска — нареди Кормак на Хилавия Джо. — Погрижи се да стигне невредим.
Ейбрахам се качи в каруцата и Хилавия Джо подкара конете по Пърл Стрийт. След като се скриха зад завоя, Кормак се залови с другата си задача.
„Астор Хаус“ се намираше на половин миля и на цял свят разстояние от „Дупка в стената“. Там жените бяха накичени с бижута като коледни елхи, а мъжете пиеха от кристални чаши, а не от гумени маркучи. Веднъж Кормак бе видял стандартното меню, което представляваше пиршество от седем ястия — ордьовър, супа, риба, печено говеждо, дребни сладкиши и друг десерт — сервирано в зала с мраморни колони и бели маси. Мястото съществуваше необезпокоявано от жителите на Четвърти квартал, защото Туид се нуждаеше както от парите на богатите, така и от мускулите на бандите. Порядъкът крепеше равновесието в града.
Понякога обаче се налагаше корекция.
От Пърл Стрийт Кормак тръгна на запад по Франкфърт Стрийт, подмина Тамани Хол и стигна до Сити Хол Парк и релсите на железницата за Харлем. Част от стратегията за следващия ден изискваше релсите да бъдат прекъснати на стратегически места, за да се предотврати бързо превозване на служители на реда и оръжия. Щяха да прережат и телеграфните линии, та тълпата да получи предимството, необходимо за завладяване на острова.
Кормак видя кулата на катедралата „Свети Павел“; съвсем близо, на север от нея, се издигаше „Астор Хаус“, извисен над дърветата като бяла крепост до южния край на парка, където се пресичаха „Бродуей“ и Парк Роу Стрийт. Тук той реши да приложи на практика уроците по незабележимо придвижване, които бе научил от дядо си и баща си. Използвайки за опора пукнатини, первази и водосточни тръби, се изкачи до покрива на съседната сграда. Подобно катерене бе типично асасинско умение, но Кормакови отдавна прилагаха тактиката на асасините в битката срещу тях.
Кормак прекоси Спрус и Бийкман Стрийт, скачайки от покрив на покрив. Заобикаляше комини, прехвърляше се над била, разгонваше подплашените птици от гнездата им. Градът се стелеше под него, нощното небе — над него. Когато стигна Ан Стрийт и Бродуей — точно срещу катедралата и хотела — спря и зае наблюдателна позиция, за да следи земята долу.
Вариус — както и той самият — едва ли би използвал главния вход на хотела, затова очите му обхождаха прозорците и покрива. След един час чакане и взиране все още нямаше и следа от асасина.
Кормак реши, че му е нужен по-добър зрителен ъгъл, и слезе на улицата. Прекоси Бродуей Стрийт и мина край четирите колони пред църквата „Свети Павел“. После се изкачи по стената, използвайки издадения югозападен ъгъл на фасадата, и се изкатери до върха на часовниковата кула точно както би направил асасин.
Навремето тази църковна кула била най-високата точка на острова. Сега в далечината се издигаха и други катедрали — „Свети Марк“ и „Света Троица“ — пронизали плътта на града като ножове.
Кормак вече виждаше като на длан „Астор Хаус“. Асасинът обаче не се появяваше. Нощта напредваше, но градът не заспиваше, обзет от смутно очакване.
После Кормак го забеляза. Идваше от запад, по Чърч Стрийт, и с лекота се изкатери по стената на хотела. Намираше се извън обхвата на въздушната пушка и няколко минути Кормак просто го следеше с поглед — застинал, за да не се издаде, и опиянен от предимството си. Вариус носеше дълъг редингот като гангстерите от бандата „Момчетата от Бауъри“, но без филцов цилиндър. Изглеждаше логично да е от Бауъри, защото те подкрепяха републиканците срещу Тамани и демократите.
До този момент Хавиер оставяше Кормак да го води през спомените си, но сега позна дрехите, с които бе облечен предшественикът на Оуен. Прииска му се да се намеси, ала и той — както Дейвид в „Дупка в стената“ — реши да не рискува, за да не се десинхронизира.