Асасинът на Оуен явно знаеше точно къде отива. Стигна до покрива на хотела, прекоси го до определено място и се прехвърли през стряхата. Спусна се като паяк до тъмен прозорец и мина през него.
Кормак се запита какво ли търси асасинът в хотела. Очевидно бе нещо от огромно значение, както твърдеше Великият майстор — предмет или информация. Първото щеше да вземе лесно; по-приятно обаче щеше да му бъде да изтръгне второто. Щеше да наложи асасина с юмруци, а ако това не му развърже езика — да го запознае с ножовете си.
В периферията на ума на Кормак обаче Хавиер знаеше какво търси Вариус или поне се надяваше предположението му да е вярно.
Камата. Райската находка.
Заради нея оставяше Кормак да води шоуто. Още щом разбра какво гласи писмото на Великия майстор, Хавиер се досети, че се е натъкнал на артефакта, заради който Монро бе изпратил групата им от шестима в „Анимус“.
Кормак се раздвижи и Хавиер се оттегли отново от съзнанието на тамплиера, позволявайки му да се спусне от църковната кула. Той прекоси тъмната паст на вътрешния двор с озъбени надгробни плочи и се сниши зад дърво, откъдето виждаше ясно прозореца. Подготви пушката си със стрела с приспивателно. Възможно беше падането да убие асасина, но Кормак охотно щеше да поеме риска. Имаше предчувствие, че асасинът търси предмет, а да открадне от труп бе далеч по-лесно.
Минаха няколко душни минути; никакъв ветрец не прошумоляваше в клоните на дървото над него. Комар ужили Кормак по врата, но той не отлепи очи от прозореца.
Когато най-сетне дългият редингот на асасина се подаде навън от сенките, Кормак изчака мъжа да се протегне, за да се закатери към покрива, и стреля. Въздушната пушка пльокна, стрелата изсъска и улучи редингота. Дрехата се сгъна навътре като счупена яйчена черупка и се плъзна в стаята.
Кормак беше лапнал примамката.
Наруга се мислено, метна пушката през рамо, изкачи се по дървото и прескочи оградата на църковния двор. Приземи се с кълбо на Веси Стрийт и се втурна към стената на хотела. Изкатери се бързо по нея, но не се прехвърли веднага през перваза на прозореца. Асасинът несъмнено му бе устроил засада.
Пусна едната си ръка, висейки от ръба с другата, и извади пушечна граната от колана си. Хвърли я през прозореца и тя експлодира с приглушен бумтеж. Кормак се набра нагоре и се прехвърли през прозореца.
Приземи се върху дебел килим и отскочи встрани от прозореца и от димния облак. Веднага обаче разбра, че е сам. Асасинът или бе побягнал по-рано, или пушечната граната го бе прогонила от стаята. И в двата случая Кормак щеше да го открие.
Той се прокрадна напред в мътната светлина, процеждаща се през прозореца и батистената завеса. Килимът беше турски, стаята — добре обзаведена с фотьойли, маса и писалище. Засега обаче по нищо не личеше кой я използва. Имаше две сводести врати — едната отворена. Кормак реши да мине през нея.
Въоръжи се с два ножа, по един във всяка ръка, вдигнати пред него и готови да отблъснат атаката на обичайното асасинско оръжие — скритото острие. Стигна до вратата и спря да се ослуша. Не чу нищо от другата страна — нито дишане, нито сърцебиене — и нахлу в поредното празно и пищно мебелирано помещение. Над полицата на камината висеше емблема — военен кръст с надпис „Окупационна армия, Мексико Сити“, гравиран в кръг по средата.
Стаите явно принадлежаха на Ацтекския клуб. Навремето Великият майстор бе споделил с Кормак подозренията си, че клубът е свързан с Братството. Защо ще прониква тогава Вариус в седалището на съюзниците си?
Вдигнал ножовете, Кормак мина през следващата врата, водеща право напред, и стигна до мраморно преддверие. Вдясно от главния вход стоеше отворена друга врата — към трапезария, а от нея Кормак влезе в библиотека. Никаква следа от асасина. Втората врата на библиотеката го върна в първата стая и той тутакси осъзна, че е била затворена, когато се е прехвърлил през прозореца.
Асасинът беше вървял пред него.
Кормак се втурна към прозореца, погледна надолу към безлюдната улица и после нагоре — точно навреме, за да зърне как рединготът на асасина се плъзва и изчезва над стряхата.
Кормак прибра ножовете в каниите им и се изкатери на покрива. Сниши се и зачака. Наблизо нямаше сгради, върху които човек да прескочи, и асасинът несъмнено бе някъде тук, скрит сред лабиринта от комини и капандури.