— Не знам какво се мъти в кратуната ти, но няма да ме надвиеш! — извика Кормак. — Дядо ми е ловувал асасини като теб! Побеждавал е най-силните сред вас!
Последва миг тишина.
Сетне с остро свистене към него полетя острие и падна на покрива точно преди да го скалпира. Ножът се плъзна по керемидите и издрънча на улицата.
— Дядо ти е бил асасин! — гласът, изрекъл отговора, сякаш идваше някъде отдясно. — Предал е Братството и кредото, което се е клел да спазва! Бил е страхливец и предател!
— Никога не е предавал истината! Бил е верен докрай на Тамплиерския орден! — Кормак зареди нова приспивателна стрела във въздушната пушка. — И ме научи да убивам паплач като теб!
Понеже знаеше, че асасинът може да преправя гласа си така, че да изглежда, сякаш долита от друго място, Кормак затвори очи, затаи дъх и се вслуша. Чу шумолене на тъкан вляво и насочи пушката към звука, без да отваря очи, воден от слуха и вътрешния си усет. Стреля.
Чу тих стон и отвори очи. Видя как асасинът се претъркулва през ръба на покрива и хукна към него.
11.
Томи вървеше по Бродуей Стрийт към къщата от кафяв камък, където живееше, откакто се бе върнал от фронта. Новопостроената модерна сграда до Медисън Парк принадлежеше на богатия му по-голям брат и съпругата му. Понеже нямаха деца и имаха много пространство, щедро му бяха предложили да остане при тях дори след като оздравя. Надяваше се обаче да не злоупотребява дълго с гостоприемството им. Не че му бе неприятно да е с тях. Те обаче не разбираха какво е преживял по време на войната. Понякога му се струваше, че в целия град няма никой, способен да го разбере. Чувстваше се самотен дори сред хора. Особено сред хора — усещане, познато отлично на Шон, макар в момента да се радваше, че ходи с краката на Томи.
Дежурството му току-що бе приключило и той все още носеше полицейската си униформа. Тази нощ обаче присъствието му сякаш оказваше по-различно въздействие върху минувачите. Поглеждаха го косо и макар да се държаха на разстояние, изглеждаха прекалено самоуверени и враждебни.
Видя хора от бандата „Момчетата от Бауъри“ и „Гвардията от Роуч“ далеч извън обичайните им територии. Разминаваха се по улиците с мрачна решимост, пренебрегнали враждата помежду си. Носеха наръчи с тояги, камари от тухли, брадви и железни прътове.
Нещо не беше наред. Томи мерна младеж с характерните за Файв Пойнтс ирландски черти и му подвикна:
— Къде разнасяте тези неща, момчета?
— Утре ще ти кажа — отвърна му младежът с озъбена усмивка и се отдалечи.
Томи можеше да го задържи, докато разбере истината, но беше късно, дежурството му бе приключило, а улиците бяха пълни с другари на младежа. Затова продължи по своя път към къщи.
По-големият му брат бе преуспяващ фабрикант и докато Томи се бе сражавал на фронта, той беше трупал състояние, продавайки военно оборудване и припаси — точно от каквото се нуждаеха Томи и другарите му от Съюза. Повечето неща бяха неизползваеми още при доставката — обувките се разпадаха в дъжда, храната в консервите миришеше на развалено. Брат му твърдеше, че е нямал представа колко некачествени са изделията. Заяви също, че ще намери начин да изкупи простъпките си, и на Томи му се искаше да вярва в искреността му.
Стигна до Юниън Скуеър и точно когато минаваше край високата статуя на Джордж Вашингтон, чу писък — жена викаше за помощ. Томи разкопча бухалката си от бяла акация и затича на север през парка. Дълбоко в течението на спомена Шон ликуваше, опиянен от бързия бяг, от вятъра в косата му, от тропота на обувките му по чакъла.
В далечния край на алеята Томи видя карета, спряла на Бродуей Стрийт. Двама бандити стояха отвън, а краката на трети се подаваха отвътре. Кочияшът седеше на капрата, сякаш нищо не се случва, което значеше, че очевидно е съучастник в грабежа. Наоколо нямаше жива душа.
— Спрете! — изрева Томи, размахвайки бухалката си. — Полиция!
— Сайкс! Довтаса ченге! — докладва един от наблюдателите.
Двамата се обърнаха към Томи; бяха въоръжени — единият с бухалка, другият с касапски сатър.
На няколко метра от тях Томи забави крачка и размаха бухалката във въздуха, за да разгрее ръката си.
— Леле какъв гигант! — каза първият бандит. — Но те падат най-тежко.
— Мислите, че ще ме съборите? — попита Томи. — Пробвайте, момчета! От Бродуейския отряд съм.
Думите му очевидно поразколебаха гангстерите и те пристъпиха от крак на крак. Мъжът в каретата се подаде, изправи се и застана между другарите си. Окървавеният му нос явно бе счупен. През вратата на каретата надникна жена с поразчорлена коса, но иначе невредима. Макар и тласкан от спомена, Шон позна певицата, родственица на Наталия.