Выбрать главу

Тя кимна — веднъж, отривисто.

— Искам да ги вземеш. Искам да направиш точно това.

— Госпожице Аделина, аз…

— Моля те, просто Аделина.

— Аделина… Трогнат съм от щедростта ти, но…

— Но какво?

Той я погледна в очите и ни най-малко не се усъмни в искреността й. Нито едно от възраженията, изплували в ума му, не изглеждаше достойно да помрачи благородния й жест.

— Нищо… Благодаря. Проявяваш необикновена доброта.

— Това е дреболия. Ако можех, бих…

Шумотевица в югозападния край на парка я накара да замълчи. Томи се изправи и в същия момент разбунена тълпа от мъже и жени се спусна на север по Бродуей Стрийт към центъра на града. Носеха оръжия — вили, тояги, брадви и ножове — и плакати „Не на мобилизацията“, написани с грубовати букви. Колоната се точи цяла минута — бяха повече от сто души.

— Къде отиват? — попита Аделина.

— Прилича на протест — каза Томи, но знаеше, че положението е по-сериозно.

Сега разбра значението на трескавата деятелност по улиците снощи, както и думите на гангстера от Файв Пойнтс — „Утре ще ти отговоря“.

Каквото и да се случваше, изглеждаше добре планирано. И още по-тревожно — бе събрало под едно знаме и срещу общ враг бандите от Бауъри, Файв Пойнтс и Четвърти квартал.

— Ще има метеж — каза Томи и по всичко личеше, че ще е най-разрушителният, откакто съществува градът.

— Армията няма ли да го потуши?

— Няма армия — отвърна Томи. — Всички нюйоркски полкове са в Пенсилвания. Има само полиция.

— Мили боже! — възкликна Аделина.

Томи не се съмняваше изобщо, че ще е нужен целият личен състав, до последния полицай. Първо обаче трябваше да направи нещо друго.

— Искам да те заведа на безопасно място — каза той.

12.

Вариус седеше сам на маса в бирария „Атлантик Гардънс“. Питието му стоеше недокоснато, а тълпата край него изглеждаше необикновено притихнала. Никой не обръщаше внимание на пианиста и на танцьорките. Всички бяха вглъбени в сериозни дискусии и чертаене на планове.

Той се бе опитал да придума „Момчетата от Бауъри“ да не участват в метежа. Безуспешно. Влиянието му над Реди Ковача — боса им — си имаше граници и в крайна сметка гангстерите от Бауъри бяха сформирали невероятен и крехък съюз с хората от Файв Пойнтс и пиратите от крайбрежието, обединени от общата кауза срещу мобилизацията.

Развоят на събитията бе променил дневния ред на Братството и сега Вариус чакаше да получи нови заповеди, макар да не беше сигурен в какъв вид ще пристигнат, нито как ще накажат провала му.

От множеството варианти, които обмисляше, нито един не включваше Ментора, който в момента влезе в бирарията с бастуна си със сребърен връх. Макар и чернокож в град, където мразят чернокожите, Менторът не показваше никакви признаци на страх или покорство и Вариус съчувстваше на всеки, дръзнал да го предизвика. Менторът носеше синьо кадифено сако с цвят на дълбоко море и цилиндър в тон върху гладко избръснатата си глава; от лявото му ухо висеше златна китайска монета.

Той забеляза Вариус, мина покрай масите и седна срещу него.

— Менторе — поздрави го тихо Вариус.

— Виждал ли си някога толкова много хора да обсъждат толкова съсредоточено собственото си унищожение? — попита Ментора.

— Не са виновни те — каза Вариус. — Тамплиерите в Тамани от години подготвят това.

— Трябваше да предвидим хода им. — Менторът се озърна. — Да го предотвратим. Ти трябваше да направиш нещо.

Вариус се бе упреквал със същите думи, но никога не ги беше чувал от другиго от Братството, камо ли от Ментора. Срамът сведе ниско главата му.

— Съжалявам — прошепна той. — Ще ми кажете ли какво ви доведе тук от Вашингтон?

Появата на Ментора несъмнено бе предизвикана от нещо далеч по-мащабно и по-важно от назряващия метеж. Вариус се почуди дали ще го отлъчат от Ордена.

Менторът се изправи.

— Да го обсъдим другаде.

Вариус кимна и го последва. Излязоха на Бауъри Стрийт и тръгнаха на юг. Улицата гъмжеше от съмнителни типове, които излизаха от свърталищата си и по заповед на босовете си складираха оръжия и разнасяха послания.

— Метежът е хаотично, но ефективно средство — отбеляза Менторът, почуквайки с бастуна си по плочника. — Признавам им го.

— Ние имаме скритите си остриета. Тамплиерите имат пари и паплач — додаде Вариус.