— Опитаха нещо подобно в Париж.
— Това е различно — каза Вариус. — Хората тук не въстават срещу аристократите. Ненавиждат президента и политиката му. Ако бяха отменили мобилизацията…
— Тамплиерите щяха да намерят друга клечка, за да подпалят пожара. Тълпата е примитивно оръжие, но Орденът го използва добре.
Стигнаха номер 42 — клуба на „Момчетата от Бауъри“. Вместо да влязат вътре обаче, Вариус поведе Ментора по странична алея към врата на мазе. Отключи я и двамата слязоха по каменни стъпала в тесен коридор. В дъното имаше втора заключена врата. Вариус пъхна ключ със странна форма в ключалката и го завъртя по определен начин. Вратата не поддаде, но в съседната тухлена стена се отвори таен вход. Минаха през него, прекосиха още един тунел и най-сетне влязоха в леговището на Вариус.
— Не съм идвал тук, откакто посещавах баща ти — констатира Менторът.
— Той винаги говореше добре за теб — каза Вариус.
Дебели дървени греди поддържаха сводест таван, оребрен с камъни; газови лампи мъждукаха из стаята, а тръбите им се точеха по стените като змии. Имаше писалище, етажерка и оръжейница. Ментора се облегна на писалището — полуседнал, с разперени ръце и длани, опрени в дървения плот.
— Утре Ню Йорк ще пламне — каза той.
Вариус приближи до него.
— Менторе, мога да спра…
Възрастният мъж вдигна ръка.
— Не. Няма да се месиш. Вече не можеш да ги спреш. Тази битка е изгубена.
Стаята се сгорещи и Вариус избърса потта от челото си.
— Как да изкупя простъпката си?
— Не е време за изкупления. Не става дума за теб, Вариус, нито за потеклото ти, колкото и да е извисено. Трябва да насочим поглед към по-мащабната война.
— Как?
— С помощта на Райската находка.
При тези думи съзнанието на Оуен нахлу в спомените на Вариус. Бе дошъл в „Анимус“ да открие реликвата и явно предшественикът му щеше да получи същата задача. Почуди се дали Монро слуша и наблюдава.
— Артефакт? Разполагаш ли с него? — попита Вариус.
— Знаем, че е тук, в Ню Йорк.
— Къде?
— В Ацтекския клуб. В „Астор Хаус“. Кама, принадлежала на Ернан Кортес.
— Щом сте знаели, защо не сте ми казали? — учуди се Вариус. — И защо сме я оставили там?
— Наскоро разбрахме със сигурност какво представлява. Членовете на Ацтекския клуб не подозират какво имат, иначе щяхме да я открием по-рано. Възприемат я като тотем, не я използват по предназначение.
— Какво искаш да направя?
— Да я откраднеш. Тази нощ. Да я занесеш на генерал Грант в Мисисипи. Той е член на Ацтекския клуб и ще я познае. Ще му разкриеш колко важна реликва е, без да осветляваш истинската й природа.
— Юлисис Грант?
— Да. След успеха му при Виксбърг възлагаме на него най-големи надежди за победа на Съюза. Според нас той е най-способен да се противопостави на генерал Лий. Линкълн обаче също трябва да повярва в него. — Менторът се отдръпна от писалището и пристъпи към Вариус. — Ако Конфедерацията победи или дори принуди Съюза да преговаря за мир, тамплиерите ще завладеят страната. Разбираш ли?
— Да.
— Всичко, което сме постигнали. Всичко, за което се бореше баба ми в Ню Орлиънс, ще бъде изгубено.
— Няма да се проваля, Менторе.
Менторът кимна.
— Вярвам ти, Вариус. И ако някой ти се противопостави, изпрати го да почива в мир.
— Да, Менторе.
— Млад си, но имаш голям потенциал. Ти си син на баща си и Братството е с теб.
Менторът излезе и Вариус остана в самотата, с която вече бе свикнал. След смъртта на баща си той бе единственият асасин, действащ в Ню Йорк — по нареждане на Ментора, който не искаше да привлича вниманието на тамплиерите в Тамани Хол. На Вариус бе възложена задачата да продължи делото на баща си, който успешно и еднолично беше удържал фронта и усмирявал Тамплиерския орден в града. Свидетелство за провала и слабостите на Вариус, метежът бе възпламенен от тлеещи отвътре въглени и разжарен от политическите кроежи в Тамани.
Вариус прекоси стаята и застана пред оръжейницата. В Англия вече използваха нови ръкавици, изстрелващи стрели и въжета, но Вариус предпочиташе семплия дизайн на скритото острие, прибрано под ръкава на палтото му. Той препаса в колана си дузина ножове за хвърляне и револвер, а в джоба си пъхна два бокса. Взе комплект шперцове, но остави високия си цилиндър.
Върна се на улицата и тръгна на запад по Байърд Стрийт. Обикновено това се водеше вражеска територия, но тази нощ цареше временно примирие и той пое на юг по Бакстър Стрийт чак до Парадайз Скуеър — неумолимото и злостно сърце на Файв Пойнтс. Тук се помещаваше щабквартирата на „Гвардията от Роуч“ и съюзниците им, ала макар да си навлече втренчени погледи и ирландски ругатни, никой не го предизвика. Оттам Вариус свърна на запад по Уърт Стрийт, пресече Бродуей и пак се насочи на юг към Чърч Стрийт.