После пътят го отведе нагоре — по покривите на сградите, които прекосяваше с безшумни и грациозни подскоци. Измина следващите девет преки до Баркли и стигна до „Астор Хаус“ и катедралата „Свети Павел“ на юг. Часовниковата кула се възправяше високо в жаркото нощно небе и на Вариус му се прииска да се покатери там, за да се наслади на гледката. Съсредоточи обаче вниманието си върху хотела, напрягайки сетивата си, за да открие Ацтекския клуб вътре.
Не притежаваше забележително орлово зрение, но не позволяваше това да подкопава самочувствието му пред други асасини с по-развита дарба. Притежаваше я в достатъчна степен, за да открие Райската реликва. Подобни предмети излъчваха лесно разпознаваемо сияние, ако човек знае какво да търси.
Вариус се съсредоточи върху сградата и обходи с поглед контурите на студената й, безжизнена каменна черупка, подплатена с тухли, хоросан, дърво и метал. Втренчи се в сърцето й с напрегнати до болка очи и започна да претърсва за Райската находка. Минаха няколко минути. После я намери. Слабо трептене, сякаш нещо подръпва ресните на завесите на реалността — Райският артефакт се таеше на петия етаж.
Вариус слезе бързо на улицата, прекоси я и се изкачи по стената до покрива на хотела. Тръгна край ръба му, приближавайки с всяка крачка до реликвата, която осезанията му следяха неотстъпно. Стигна точно над нея, прехвърли се през стряхата, спусна се по стената и му провървя — прозорецът на петия етаж се оказа отворен.
Стаята беше тъмна; дебел турски килим заглушаваше стъпките му. До камината имаше писалище и маса, заобиколена от тапицирани столове. Райската находка не беше в това помещение. Вариус мина през вратата вляво, воден от компаса на орловото си зрение и пулсиращата енергия на реликвата.
Следващата стая беше по-просторна от първата — с три маси и столове, подредени край трите стени. В четвъртата стена имаше голяма камина, а над нея висеше кръстът на Ацтекския клуб. По полицата бяха натрупани сувенири и сред часовниците, пистолетите и медалите Вариус видя камата. Отиде до камината, взе артефакта и усети как силата му се влива в пръстите му и ръката му изтръпва чак до лакътя. Оръжието имаше странен дизайн — нямаше гард, острието беше леко извито, с остър издаден зъб близо до дръжката, наподобяващ връх на харпун. Ръкохватката бе увита в кожа и златни нишки, но беше плоска, все едно е продължение на острието, приспособено за хващане. Най-отличителната черта на камата беше краят на дръжката — триъгълен, с остри ръбове, сякаш предназначени да се вместват в нещо друго. Вариус заключи, че артефактът не е никаква кама, а отчупена част от по-голямо оръжие.
Той извади копринена кърпа от палтото си, уви грижливо находката и я прибра в джоба си. После се върна към стаята и прозореца, откъдето беше влязъл. Преди да стигне до него обаче, долови присъствие, което не бе усетил по-рано, погълнат от енергията на Райската реликва.
Бяха го забелязали.
Ако беше някой от хотела или обикновен минувач, наблюдателят щеше да вдигне тревога, за да предотврати взлома. Той обаче го следеше мълчаливо и следователно не бе случаен човек. Вариус трябваше да направи нещо, за да го подмами на открито и да разбере с кого си има работа. Не биваше да поема никакви рискове с Райската находка. Той пропълзя до прозореца, стаи се в сянката и надникна навън с орловото си зрение.
Мъжът се намираше долу, в църковния двор под „Свети Павел“. Чакаше го. Вариус си свали палтото и го провеси през прозореца, сякаш се кани да излезе и да се качи на покрива. Преследвачът му стреля по него и след миг в плата се заби стрела.
Вариус пъхна стрелата в джоба си, внимавайки да не се убоде на върха й, и си облече палтото. Долу го дебнеше тамплиер, и то не обикновен, а Ловец. Някой, обучен в асасинските умения — изключително могъщ противник. Вариус беше чувал слухове, че такъв човек се подвизава в Ню Йорк, и при други обстоятелства би го предизвикал на открит двубой. Райската реликва обаче беше твърде важна и не биваше да рискува да попадне в тамплиерски ръце, ако битката не се развие в негова полза.
Той се върна назад в помещенията на Ацтекския клуб и точно когато стигна до мраморното преддверие, чу да експлодира пушечна граната. Изчака Ловеца да влезе в гербовата зала, вмъкна се през друга врата в трапезарията и после в библиотеката. Щом стъпките на тамплиера отекнаха по студения мраморен под, Вариус отвори вратата на библиотеката към първото помещение, гмурна се в димната пелена и излезе през прозореца. Изкачи бързо стената на хотела до покрива. Още щом стъпи върху насипаната с чакъл повърхност, се спусна към най-близкия комин и се шмугна зад него. Имаше десетки комини, предоставящи му лабиринт от тухли за укритие.