След миг ботушите на Ловеца захрущяха по покрива.
— Не знам какво се мъти в кратуната ти! — извика той. — Но не можеш да се мериш с мен! Дядо ми ловуваше такива като теб! Надвивал е най-силните сред вас!
Това можеше да значи само едно. Ловеца бе потомък на Шей Патрик Кормак — предателя на Братството, избил другарите си и осакатил ментора си. Обзет от внезапен гняв, Вариус измъкна нож от колана си и го хвърли. Ловеца обаче отскочи недосегнат настрани.
— Дядо ти е бил асасин! — изкрещя Вариус, насочвайки гласа си на няколко метра вляво от мястото, където се намираше, а ехото от комините го поде и завихри допълнително. — Предал е Братството и Кредото, което се е клел да спазва! Той е страхливец и измамник!
— Никога не е предавал истината! — отвърна Ловеца. — Никога не е предавал Тамплиерския орден!
Сега Вариус разбра по-добре срещу какъв противник се изправя и го обзе още по-силно чувство за неотложност. Възможно беше този Ловец да е по-силен от него и в такъв случай бягството бе единственият изход. Райската находка не биваше да попада в ръцете на Тамани.
Той се втурна безшумно към ръба на покрива, но чу как пушката на Ловеца изсвистява. Стрелата го улучи по хълбока и Вариус осъзна, че има няколко секунди, преди отровата да подейства. Спусна се надолу с отчаяна бързина, улавяйки се за первазите с върховете на пръстите си, колкото да възпре свободното падане.
Тупна тежко на земята, но скочи на крака; нямаше нищо счупено. Измъкна стрелата, която се бе забила в кожения му колан и върхът й не бе пронизал надълбоко кожата му. Вероятно не беше получил цялата доза, ала все пак усещаше нещо. Земята под краката му се клатушкаше и огъваше, а сградите застрашително се накланяха. Беше уязвим.
Тръгна, залитайки, по Бродуей Стрийт, после по Ан Стрийт и сви в близка алея. Спотаи се в сенките и от скривалището си проследи как Ловеца слиза на улицата и се оглежда във всички посоки. Пое по Бродуей и свърна в пряката, но спря колебливо. Вариус си помисли, че може би ще успее да му се изплъзне.
По широкия булевард все още сновяха хора, подготвящи се за утрешния метеж. Без да им обръща внимание, Ловеца извади нещо от коженото си палто и при вида му Вариус затвори поразен очи. Противникът му имаше далекоглед „Хершел“, долавящ топлината, която живите същества излъчват в тъмнината.
Вариус се опита да побегне, но краката му се възпротивиха и отказаха да изпълняват заповедите му. Той ги погледна, сякаш са чужди крайници. Отровата все пак бе превзела нервите и мускулите му.
Ловеца завъртя бавно телескопа в кръг и застина, когато го насочи право към Вариус. Прибра уреда и нехайно зареди пушката си. Безпомощен, Вариус се взираше в дулото в очакване оръжието да го порази. Стрелата го улучи по рамото — този път дълбоко — но той усети по-скоро натиск, отколкото болка. След секунди съзнанието му помътня и Вариус изгуби почти всякакво чувство кой е и къде е, освен мисълта, че за втори път не е оправдал надеждите на баща си и на Братството.
Не след дълго над него се надвеси неясен силует, заговори му и под тежестта на гаснещото съзнание на Вариус Оуен разпозна предшественика на Хавиер.
— Дядо ми би те убил — каза Ловеца. — Смятах да постъпя като него, но размислих. Аз съм Кормак Тоягата и ще те оставя да живееш със срама.
Облакът, обвил съзнанието на Вариус, се превърна в беззвездна, безлунна нощ и за Оуен симулацията почерня. Той се понесе в пустош като Коридора на паметта, но докато в него витаеше усещане за нещо предстоящо, тук имаше само отсъствие и празнота.
— Какво става? — попита той.
Предшественикът ти е в безсъзнание — отговори му гласът на Монро. — Но не е мъртъв, защото симулацията не е приключила.
— Какво ще правя?
Ще чакаш. Ако беше сам в симулацията, щях да превъртя тази част, но трябва да останеш в крачка с другите.