— Видях я — каза Оуен. — Държах в ръката си Райската реликва.
Знам.
— Сега е у Хавиер.
Не е у него, взе я предшественикът му. Важно е да не го забравяш.
— Объркващо е.
Да.
— Но сега ще разберем къде е, нали? Симулацията скоро ще приключи.
Не мисля — отговори Монро. — До края на този спомен явно има доста време.
13.
Ейбрахам никога не би го признал гласно, камо ли пред Илайза, но се радваше, че ще се върне на четири колела в дома на господин Туид. Дейвид също изпитваше облекчение. Старите му кости се сключваха като чупливи краища на изсъхнали пръчки — странно и неприятно усещане за него. Ейбрахам обаче не се вслушваше във вайкането на ставите си, за да не започне да се вайка и той, а бе дал дума никога да не го прави.
— Утре ще избухне голям пожар — подхвърли през рамо Хилавия Джо. — Много голям.
— Така чух — отвърна Ейбрахам.
Влизаш в друга екстраполация — прозвуча гласът на Монро в ухото на Дейвид. — Следващото празно място е запълнено с исторически данни и спомени на други хора, съчетани с част от предишния ти живот, запечатан в гените ти. Стой кротко и се опитай да постъпваш като Ейбрахам. Помни, че имаш известна свобода на действие, но ако излезеш съвсем от ролята си, ще се десинхронизираш.
— Имаш късмет, че Шефа те закриля — отбеляза Хилавия Джо и между думите му се прокрадна едва доловима заплаха.
— И защо? — попита Ейбрахам.
— Утре ще им се стъжни на негрите.
Дейвид не беше сигурен как да тълкува тази констатация. Спомни си предупреждението на господин Туид и макар да не бе уверен, че Ейбрахам би казал същото, попита:
— Правилно ли ти се струва това?
Хилавия Джо се намръщи и симулацията се размъти.
Опа — възкликна Монро. — Какво ти казах? Изпълнявай ролята си. Предстоят ти още срещи с другите, а няма да се случат, ако ядосаш този тип и ти направи нещо.
— Правилно ли? — повтори Хилавия Джо. — Будалкаш ли се с мен, човече?
— Просто попитах дали мислиш, че ние сме виновни.
— Не знам дали са виновни негрите, но войната се води за тях, нали? Мобилизират нещастници да се бият и да умират за негрите, които ще им вземат работата. — Гласът му стана писклив от вълнение. — Негрите са причина за неприятностите ни и утре ще видят откъде изгрява слънцето.
Дейвид знаеше, че Ейбрахам би замълчал и би се вкаменил от страх в каруцата въпреки изричните инструкции на Кормак. Расизмът на този идиот обаче го вбеси и гневът, натрупвал се от началото на симулацията, се изля против волята му.
— Може би вие ще видите откъде изгрява слънцето.
Симулацията се разпадна с вой и Дейвид се почувства, сякаш експлодира и се свива до несъществуваща точка. Болезненият натиск огъна и усука съзнанието му и той изпищя, ала не се чу нито звук. После всичко почерня — никаква симулация, абсолютно нищо — и той се почуди дали не е умрял.
— Спокойно. Десинхронизира се — каза Монро.
Свали му каската и го върна в склада, където лампите над него прегориха очните му дъна. Внезапно му се зави свят — по-зле, отколкото някога се беше чувствал. Стомахът му се сви и той се обърна настрани. Монро вече беше сложил кофа там и Дейвид повърна в нея.
Повърна втори път. И трети.
— Гадно е — призна Монро, подавайки му кърпа да си избърше устата. — Десинхронизацията разстройва челния дял на мозъка, който отговаря за времевата и пространствената ориентация. Ще ти мине.
На Дейвид никога не му бе призлявало по този начин. Все едно го бе замаяла най-страшната въртележка на света. Пак му се повдигна, но стомахът му се беше изпразнил и той се облегна задъхан назад. Таванът и стаята се въртяха около него, черепът го болеше, сякаш го стискат с менгеме. Другите седяха отпуснати в столовете около него — в пълно неведение какво преживява и с доста обезпокояващ вид на хора, които не са съвсем тук.
Заля го нова вълна от болка и той простена.
— Не искам никога да го правя пак.
— Разбирам те — кимна Монро.
— Провалих ли всичко?
— Още не. Но трябва да те върнем там. Пътищата ви се пресичат. Добереш ли се до местата, където се срещаш с другите, симулацията няма да пропадне.
Дейвид не беше готов да се върне. Знаеше обаче, че няма време за подготовка. Поне в стомаха му не бе останало нищо за повръщане.
— Всъщност ще се почувстваш по-добре в симулацията — успокои го Монро. — Част от мозъка ти мисли, че си още там.