— Хайде тогава — прошепна Дейвид и Монро му помогна да си сложи каската.
Тъмнината в нея смекчи замайването.
— Първо ще те изпратя в Коридора, после ще включа симулацията. Сигурен ли си, че си готов?
— Има ли значение?
— Всъщност не.
— Давай тогава!
Визьорът светна и след миг Дейвид се озова сред сивкавото облачно пространство на Коридора и в старото, но вече познато тяло на Ейбрахам. Монро излезе прав — чувстваше се по-добре, както е добре да се потопиш отново във водата, ако плуваш в студен ден. Вече не му се виеше свят и болката в главата му стихна.
По-добре ли си? — попита Монро.
— Малко — отговори Дейвид.
Добре. Симулацията е готова, когато кажеш. „Анимус“ преформатира спомена за расиста. Бъди по-внимателен.
Дейвид кимна. Не му трябваха повече предупреждения за десинхронизацията. Един сблъсък бе достатъчен занапред да страни от нея.
Започваме. Три, две, едно…
Дейвид се върна в каруцата, а Хилавия Джо седеше на капрата, все едно нищо не се е случило. Дейвид не продума по целия път до къщата на господин Туид; използва тишината да се върне в съзнанието на предшественика си. Вслушваше се в Ейбрахам, сякаш е седнал на коленете на възрастния мъж, и постепенно се почувства по-добре и почти забрави замайването и болката. Стори му се дори, че сега е влязъл по-умело под кожата на предшественика си, отколкото преди десинхронизацията.
Трополяха по Бродуей и прахолякът, насъбран в ъглите на каруцата, танцуваше в ритъма на паветата. Суматохата по улиците подсказваше, че господин Туид и Хилавия Джо са прави и на другия ден наистина ще има метежи. Думата „метеж“ обаче не описваше точно подредбата на случващото се. Истинският метеж е хаос, а тук личеше стратегия и организация. При тази мисъл Ейбрахам неволно се запита дали войната не е просто малко по-предвидим метеж.
От Бауъри свърнаха по Четвърто авеню и после на запад по Четиринайсета улица. Минаха под високата статуя на Джордж Вашингтон до Юниън Скуеър и в далечния край на парка Ейбрахам зърна през дърветата как грамаден полицай разпердушинва неколцина хулигани.
— Утре шансът няма да е на страната на ченгетата — изкикоти се злобно Хилавия Джо. — Ще им покажем откъде изгрява слънцето.
Ейбрахам не продума, но се запита дали този мъж има представа с кого разговаря.
Продължиха напред и когато стигнаха Шесто авеню, свърнаха на север и прекосиха още двайсет и две пресечки. След доста време най-сетне стигнаха до дома на господин Туид.
— Е, докарах те жив и здрав — каза Хилавия Джо.
— Благодаря — кимна Ейбрахам и слезе на тротоара.
Макар и по-щадящо от ходенето, друсането в каруцата бе наказало тялото му по свой начин, предизвиквайки болежки, с които Дейвид постепенно привикваше.
Хилавия Джо посочи къщата.
— Утре стой вътре.
— Разбира се — отвърна Ейбрахам, но се запита с какво той и Илайза са заслужили да са в безопасност, след като други чернокожи мъже, жени и деца в града очевидно нямаше да бъдат.
Хилавия Джо изчезна с каруцата си в нощта, зает с пъклените си замисли, а Ейбрахам тръгна към вратата. Оказа се заключена, но той почука и натисна звънеца.
Илайза не се появи.
Почука и пак позвъни.
И пак.
Почака.
Илайза не дойде.
Предположи, че не е издържала да стои на пост и е заспала. Може би имаше отворен прозорец, откъдето да се вмъкне, но в разбунения и изпълнен с враждебност град Ейбрахам не искаше да рискува някой да го вземе за крадец.
Безпокойството му за Илайза зарази Дейвид и той се разтревожи за Грейс. Чувстваше се неспокоен без нея, сякаш не е на сигурно място, и не знаеше какво да прави. Предприемеше ли нещо глупаво, щеше да се десинхронизира, но му се искаше да влезе в къщата и да се увери, че сестра му все още е там.
Ейбрахам предпочете да легне на верандата, както бе предупредил Илайза, че може да се случи. Нощта беше топла и влажна и вероятно ставите щяха да го болят дни наред, но това далеч не бе най-лошата нощ в живота му.
Най-лошата му нощ не беше и сред онези, прекарани в блатата преди много години, когато го хапеха насекоми, трепереше, мокър до кости, и раните му гноясваха в тинята. Не беше и сред знойните и душни нощи, когато лежеше в ковчег с разложено месо, за да мирише правдоподобно, та аболиционистът да го прекара през границата с Пенсилвания.