— Сигурен съм, че сте много красноречива — кимна Ейбрахам. — Лека нощ, мадам.
— Лека нощ. И Бог да ти помага утре.
14.
— Сигурен ли си, че ще има метеж? — попита Аделина, въпреки че Наталия изобщо не бе харесала израженията на хората, преминали току-що по улицата.
— Носеха протестни лозунги, но всички са бандити и главорези. Съдейки по вида им, повечето са от „Гвардията от Роуч“ — обясни Томи. — Както и да го представят, в крайна сметка ще прерасне в бунт.
— В безопасност ли съм в хотела?
Томи потри брадичка.
— Нищо чудно тълпата да го вземе на прицел, ако нещата се развият зле.
— Какво предлагаш тогава? — попита Аделина.
Томи погледна към другия край на площада.
— Къщата на брат ми засега. Когато разберем повече, може да те заведа другаде.
— Съгласна съм. — По време на турнетата Аделина бе свикнала да посещава чужди домове и се доверяваше на Томи. Вярваше му, щом твърди, че това е най-добрата възможност. — Да вървим тогава.
— Трябва обаче да те предупредя, че брат ми и съпругата му са в Бостън — каза Томи, срещайки спокойно погледа й.
— Разбирам. Но ти имаш ключ?
— Да, но…
— Какво?
— Ще бъдем сами в къщата.
Аделина се усмихна, трогната от искреността му.
— Ако това те притеснява…
— Не ме притеснява — прекъсна го тя.
Той кимна.
— Ще тръгваме ли?
Тя кимна в отговор. Минаха през парка до Четвърто авеню, после поеха по Двайсет и четвърта улица, докато стигнаха кръстовището с Лексингтън.
— Ето там е. — Томи я поведе към четириетажна сграда от кафяв камък със сиви каменни первази около прозорците и няколко стъпала пред входната врата.
Едрите му ръце се позатрудниха да превъртят ключа, издавайки колко е нервен. Той не приличаше никак на мъжете, които обикновено се изпречваха на пътя й. Мнозина не биха я уведомили, че ще остане сама с тях. Напротив — често се случваше да организират преднамерено подобни срещи с нея, подведени от предубежденията си за актрисите и певиците. Томи не беше богат и не пренасяше увереността, с която се справяше с бандитите по улиците, в отношенията си с жените.
Тя сложи длан върху ръката му с надеждата да го успокои. След миг той успя да превърти ключа и най-сетне влязоха във фоайето.
Къщата се оказа красива не само отвън, но и отвътре. В средата на преддверието, върху под от паркет, обрамчен с мозаечни плочки, стоеше кръгла маса с прелестна китайска ваза. През входното антре влязоха във второ със стълбище към горния етаж. Единствената светлина се процеждаше през прозорците от уличните лампи. Слънцето все още не се бе издигнало достатъчно, за да разсее сумрака.
— Насам — подкани я Томи, сочейки стълбите. — На този етаж е само кухнята.
Дебел килим покриваше дървените стъпала и докато се изкачваха, се чуваше единствено шумоленето на копринената й рокля. Когато стигнаха площадката, тя забеляза дневна вдясно и трапезария вляво. Обърна се без покана към дневната и влезе през двукрилата стъклена врата.
Дори в мрака личеше, че стаята е мебелирана с вкус. Върху пода имаше турски килим с изящни шарки. Канапета и фотьойли в тон се гледаха от срещуположните краища на помещението. Готически бюфет излъчваше приглушено сияние в ъгъла; голяма картина на кораб, подхвърлян от бурни вълни, висеше на стената над пиано с отворен капак. Огледало в златна рамка красеше отсрещната стена; върху полицата над камината имаше мраморен бюст на жена.
— Да се настаним ли тук? — попита Аделина и пристъпи към едно от канапетата.
— Щом искаш — кимна той, но вместо да седне, приближи до прозореца и надникна иззад завесите към Двайсет и четвърта улица.
— Няма ли да седнеш до мен? — подкани го тя.
Той се обърна към нея; след миг се отдръпна от прозореца и седна на фотьойла в другия край на стаята. Явно се чувстваше неловко — с изопнат гръб, сключил пръсти.
— Още ли се тревожиш, че не сме в безопасност? — попита Аделина.
— Не. Мисля, че засега сме на сигурно място.
— Защо тогава не се чувстваш удобно тук?
— Защо питаш?
— Седиш на стола, сякаш се страхуваш да не го изцапаш.
Той се огледа.
— Дневната е приятна.
— Щом стаята не е причината, какво тогава те смущава? Къщата?
Последвалото мълчание подсказа на Аделина, че е улучила чувствителна струна и ако пожелае, може да досегне съкровените му мисли.