Изпъкналата му адамова ябълка подскочи нагоре-надолу.
— Явно не — отбеляза тя и се отдалечи с възможно най-невъзмутимо изражение и походка, макар да й се искаше да побегне.
По-нататък гледаше да се придържа към сенките от двете страни на пътя или да се смесва с други минувачи, ако не изглеждат заплашителни. Открай време умееше да се прокрадва, затова като малка баща й гальовно я наричаше „мъничкия ми крадец“.
Стигна до Парк Роу, прекоси релсите и навлезе в парка край Градския съвет, където се оказа още по-лесно да се крие сред дърветата. Насочи се на югозапад, заобиколи фонтана в края на парка и стаена в сенките, се взря в „Астор Хаус“.
Не след дълго зърна силует сред надгробните плочи в двора на църквата „Свети Павел“ и друга фигура да излиза от прозореца на петия етаж от южната страна на хотела. Човекът в църковния двор изстреля нещо по онзи на прозореца — оръжието му бе твърде безшумно и явно не беше пушка.
Взетият на прицел мъж се скри зад прозореца, а човекът в църковния двор сякаш прелетя над дърветата и оградата. Приземи се на улицата и мигом изкачи стената на хотела, все едно са му спуснали стълба от прозореца. Пъргавината му смая Илайза. Тя се спотаи по-дълбоко в сенките, за да види какво ще се случи по-нататък. След няколко минути втората фигура се измъкна през прозореца и се покатери на покрива, последвана от първата. После единият мъж се строполи от покрива, но на тласъци — явно успяваше да се вкопчи в издатини по стената и да забави падането. Илайза си помисли, че ще си счупи врата, но той се приземи тежко и се изправи на крака.
Тръгна, залитайки, по Бродуей и свърна по Ан Стрийт. Не след дълго мъжът от църковния двор се спусна по стената на хотела със същата лекота, с каквато се бе изкачил, и се отправи предпазливо в посоката, накъдето бе побягнала плячката му. След известно време спря, извади странен телескоп от палтото си и огледа улиците.
На Илайза й се прииска да се сниши още повече, но той не насочи далекогледа към нея. Обърна глава към Ан Стрийт, прибра телескопа, свали пушката си от рамото, зареди я и стреля с приглушен пукот. После пое в посоката, накъдето бе стрелял, и се скри от поглед.
Илайза беше сигурна, че единият от мъжете е Кормак, но не знаеше кой. Господин Туид бе споменал друг мъж на име Вариус. Съдейки по видяното, и двамата бяха опасни и притежаваха невероятни умения — да се катерят по стени, да падат отвисоко и да оцеляват.
Когато мъжът от църковния двор излезе от Ан Стрийт, Илайза се изправи пред избор. Дали да го проследи и да го заговори с надеждата той да е Кормак? Възможно беше обаче Кормак да е другият мъж, който в момента навярно агонизираше на улицата.
Преди да успее да вземе решение, мъжът от църковния двор се изкатери по стената на най-близката сграда, прехвърли се на покрива и изчезна, лишавайки я от шанса да го последва. Тя се възползва от единствената останала възможност, излезе от парка и бързо прекоси Бродуей.
Свърна по Ан Стрийт, но не видя веднага мъжа. Обиколи два пъти улицата, преди да го забележи в сянката на безистен. Първо помисли, че е мъртъв, и с крайчеца на съзнанието си Грейс позна предшественика на Оуен. Паниката й обаче бързо отшумя, щом приближи до него и видя, че гърдите му се повдигат и спускат. Той просто беше в несвяст, отровен с нещо.
Илайза го плесна по бузата, за да го събуди, но не успя. Грейс реши да поеме риска да се десинхронизира и изгони Илайза в ъгъла на съзнанието си. После прошепна: — Монро?
Нищо.
Почуди се дали я чува.
— Монро? — повтори с по-силен глас.
Да — отговори той в ухото й. — Тук съм. Извинявай, просто следя едновременно всички.
— Добре ли е Оуен?
Да. За известно време е извън играта.
— Какво да правя?
Същото като него. Чакай. Докато Илайза не предприеме нещо, разбира се.
— Но Оуен не е Кормак, нали?
Не е. Илайза обаче не знае.
— Как е Дейвид?
И той е добре.
— Къде е?
Търси те. Мисля, че върви към „Дупка в стената“. Но Илайза не знае и това. Тръгнеш ли натам, ще…
— Да, да… Ще се десинхронизирам — прекъсна го Грейс.
Кротувай и остави Илайза да води шоуто. Ясно? Приближаваме целта. Райската реликва е у Хавиер. Просто трябва да проследим нишката до края.
— Добре — съгласи се Грейс, макар че се затрудняваше да повери режисурата на другиго очевидно дори когато преживява неговите спомени. С усилие на волята обаче пусна Илайза да излезе от ъгъла и отново й позволи да се шири в съзнанието й.