— Добре — съгласи се той и седна на един от фотьойлите в стаята.
Библиотеката на моряците не приличаше никак на библиотеката в къщата на господин Туид. Имаше по-малък избор и книгите изглеждаха овехтели. Мястото обаче излъчваше честност и пълнота, докато въпреки препълнените й рафтове в библиотеката на господин Туид лъхаше на пустош. Тази стая се използваше по предназначение. Ейбрахам усещаше как във въздуха витаят оживени дискусии, сякаш са се пропили в очуканите дървени полици и в пода.
Госпожа Пауъл продължи да чете приказката от Ханс Кристиан Андерсен — за принцеса, която усещала грахово зърно през много дюшеци и завивки. Двете по-малки деца се превиваха от смях, а по-голямата дъщеря сновеше из стаята и надничаше през прозорците.
— Иска ми се Били да беше тук — въздъхна тя.
— Кой е Били? — попита Ейбрахам.
— Големият ни син — отговори госпожа Пауъл. — Военен лекар е. Замина на фронта, за да помогне на Съюза.
— Сигурно се гордеете с него — каза Ейбрахам.
— Да — кимна тя. — Но ми се иска да получава същата надница и уважение както белите медици.
— Аз пък искам да е тук — натърти по-голямата дъщеря.
На етажа под тях се отвори врата и по стълбището отекнаха стъпки. Господин Пауъл влезе в библиотеката и понечи да каже нещо, но видя децата и замълча.
— Мърси, може ли да поговорим насаме? — попита той.
— Разбира се. Мери, ще вземеш ли Сара?
Голямата дъщеря прегърна сакатата си сестричка, а госпожа Пауъл стана от стола.
— Ейбрахам, ще дойдеш ли и ти? — подкани го господин Пауъл.
— Разбира се.
Ейбрахам се надяваше точно на това.
Тримата излязоха в антрето и застанаха в най-отдалечения му край, за да не ги чуват децата.
— Навън е страшно — каза господин Пауъл. — На Бекстър и Ленърд Стрийт двайсет чернокожи семейства са прогонени от опожарените си домове. Метежниците са опустошили ресторантите „Крук“ и „Дъф“. В момента подпалват Щатската оръжейница на Двайсет и първа улица. Нападнаха сградата на вестник „Трибюн“. Вилнеят навсякъде из града, плячкосват магазини и къщи, палят и пребиват чернокожи. Дори до смърт. Полицаите са безпомощни срещу далеч по-многочислената тълпа. Успеят ли да отблъснат някоя шайка, прииждат нови метежници или просто се преместват другаде. Бог да ни е на помощ — заключи господин Пауъл.
— Сградата на „Трибюн“ е наблизо — отбеляза Ейбрахам.
Господин Пауъл кимна.
— Свалих табелата на дома, но и без нея ще ни познаят. Опасявам се, че в момента е твърде опасно да излезеш.
Ейбрахам се съгласи по принуда, ала го обзе дълбоко отчаяние. От все сърце се надяваше Илайза да е невредима в къщата на господин Туид. Нямаше как да е сигурен обаче.
— Не знам къде е дъщеря ми… — подхвана той.
— Убеден съм, че би искала да се погрижиш за себе си — прекъсна го госпожа Пауъл. — Както ти би искал тя да се погрижи за себе си.
Разумът съзря логиката в думите й, ала старото му сърце се противеше.
— Може да останеш при нас, докато се приключи с тази злина.
— Но кой ще я спре? — попита Ейбрахам.
— В момента само армията е в състояние да въдвори ред — отговори господин Пауъл. — Това не е метеж, а бунт. Опасявам се, че градът е изгубен.
Върнаха се в библиотеката и госпожа Пауъл продължи да чете, макар и с разсеян глас.
Малко след два часа Мери, по-голямата дъщеря, която още стоеше до прозореца, извика на баща си:
— Идват!
Ейбрахам се втурна към прозореца с господин Пауъл и видя, че момичето не греши. Трийсетина метежници маршируваха по улицата, скандираха и размахваха примитивните си оръжия. Изглежда се бяха насочили право към Дома за цветнокожи моряци.
— Бързо! — подкани ги господин Пауъл със спокоен, но настойчив глас. — Искам да се изкачите на покрива и да се прехвърлите върху съседната сграда. Внимавайте да не ви забележат! — Той взе малката си дъщеря Сара от ръцете на съпругата си. — Хайде! Тръгвайте и не вдигайте шум.
Ейбрахам последва семейството по стълбите към третия етаж, сетне към следващия и по-следващия, докато стигнаха тясното стълбище към тавана, откъдето ниска врата водеше към покрива. Подвижен дървен мост, невидим от улицата, се простираше над алеята между Дома за цветнокожи моряци и съседната сграда. Господин Пауъл явно се беше подготвил. Той помогна на съпругата и двете си по-големи деца да прекосят моста, подаде Сара на госпожа Пауъл и даде знак на Ейбрахам да ги последва.