— Идвам, Грейс — каза Дейвид.
17.
Томи поведе Аделина на запад през огради и задни дворове. По пътя срещаха други бегълци, напуснали домовете си през странични входове. Томи четеше в погледите им, че не знаят какво да правят и къде да отидат. Тълпата сякаш бе едновременно на всички места.
— Отидете в полицейския участък — прошепваше им той. — Там ще бъдете в безопасност.
Най-сетне изведе Аделина по глуха уличка на Четвърто авеню. Свърнаха по Двайсет и шеста улица и поеха към Медисън Скуеър.
— Усещаш ли? — попита Аделина. — Мирише на пушек.
Томи се извърна, обходи с очи небето над сградите и видя стълбове дим да се издигат на югоизток.
— Мисля, че е Щатската оръжейница. Боже! Подпалили са я.
— Оръжейница? Значи ли това, че тълпата се е въоръжила с пушки? — попита Аделина.
— Моля се да не е така — каза Томи.
Нямаше представа как полицията ще успее да потуши бунта. Градът разполагаше с около хиляда и петстотин полицаи, ако всички се явяха в участъците си. В момента обаче дежурните бяха далеч по-малко. Срещу тълпа от десет хиляди, която набъбва постоянно. Ако метежниците намереха начин да се въоръжат с карабини и пушки, щеше да е невъзможно да ги обезвредят.
Прекосиха Медисън Скуеър и тръгнаха през парка. Минаха край пейката, където бяха разговаряли предишната нощ.
— О! Какъв глупак съм! Проклет глупак! — възкликна Томи.
— Какво има? — повдигна вежди Аделина.
— Златото ти! Оставих го в къщата на брат си.
— Е, оставил си своето злато, не моето — уточни Аделина. — И колкото и да ми е неприятно, че може да попадне в джобовете на крадци и бандити, не си струва да се връщаме заради него.
Той не беше и помислял да се връщат, но се цапна с юмрук по главата.
— Престани! На света има много по-важни неща от златото — каза Аделина. — В момента по-належащо е да помислим какво ще правим сега. Все още ли смяташ, че в хотела ми не е безопасно?
Томи погледна през рамо. Основната част от тълпата се придвижваше към центъра на града по широките булеварди, но по-малки групи се бяха пръснали из страничните улици. Инстинктът му подсказваше, че целта им е да всеят хаос от Ийст Ривър до Хъдсън — по всяка пресечка и по всяка уличка. Рано или късно щяха да стигнат до хотела.
— Не мисля, че там ще си в безопасност — каза той.
— Къде ще отидем? — попита Аделина. — В полицейски участък?
— Метежниците лесно ще превземат полицейските участъци, ако решат. Трябваше да посъветвам друго хората.
— Къде тогава?
— Арсеналът на Седемдесет и първи полк се помещава на пресечката между Трийсет и пето и Седмо авеню. Полицията няма да спре тълпата, но армията ще й се опълчи.
— Не спомена ли, че армията е далеч от града?
— Не и гарнизонът, охраняващ арсенала — обясни Томи.
Не се сещаше за друго безопасно място в града. Последният му вариант бе да изведе Аделина от града, надявайки се метежите да не се разпространят в околните селища.
— Имаш ли роднини или приятели в Бруклин? Или в Ню Джърси?
— Имам леля в Хобокън — отговори тя.
— Хобокън… Добре — кимна Томи. — Фериботът на Кристофър Стрийт ще те откара дотам, ако е необходимо.
Томи знаеше, че на пресечката на Бродуей с Двайсет и девета улица има офис на началник на военната полиция, затова поведе Аделина на запад по Двайсет и шеста, та да свърнат напряко към Седмо авеню. Трябваше да извървят пешком почти десет пресечки, което при нормални обстоятелства не беше много път. Още на третата обаче срещу тях се появи банда размирници. Томи и Аделина се шмугнаха бързо в съседна алея и се скриха зад счупена каруца с липсваща задна ос. Томи бе оставил бухалката си, за да не го издаде, че е полицай, и не беше подготвен за схватки.
— Благодаря — прошепна Аделина, когато тълпата отмина.
Той я погледна.
— За какво?
— За всичко. Задето се грижиш за мен. Дори не ме познаваш. Не знаеш дали заслужавам.
— Заслужаваш — каза той. — Всеки заслужава.
Тя въздъхна.
— Ти си добър човек, Томи Грейлинг. Може би не съм срещала по-добър.
— Аделина…
Тя го смълча с дълга целувка по бузата и кожата му се сгорещи там, където устните й я бяха досегнали. Той заекна.
— Това не… Ти…
— Шшт! Да вървим — каза му тя.
Излязоха от алеята и продължиха по улицата. Томи все още бе развълнуван от случилото се, но съзнаваше, че за Аделина то не значи кой знае какво. Вероятно бе целувала мнозина мъже по бузата и макар за него това да беше нещо изключително, за нея бе съвсем обикновен жест.