— Виж! — посочи гъстата димна пелена. — След като сте събрали войници, защо не излезете да усмирите тълпата?
Старият мъж изпружи рязко рамене.
— Чакаме заповед от генерал Санфорд.
— Това не ви ли дразни? — опита се да го подкокороса Томи. — Аз бих се подразнил да ме възпират.
Ветеранът преглътна думите си и не каза нищо.
Томи поклати глава и дръпна Аделина настрани.
— Вони на политика — отбеляза той, щом се поотдалечиха по Седмо авеню.
— Какво имаш предвид? — попита тя.
— Санфорд е демократ, подчинен на губернатор Сиймор, който също е демократ.
— И?
— Най-вероятно демократите смятат, че метежът работи за тях срещу Линкълн и войната. Спрат ли мобилизацията, имат по-добър шанс да принудят Линкълн да сключи примирие.
— Твърдиш, че искат това?
— Казвам, че Санфорд е потушавал метежи в града. Защо бездейства сега? Няма причина да възпира хората си и да държи доброволците в гарнизона. — Те двамата обаче пак се бяха върнали на улицата и той все още не бе намерил безопасно място за Аделина. — Мисля, че трябва да тръгнем към ферибота на Кристофър Стрийт — предложи й. — Ще те откара до Хобокън.
— Добре — съгласи се тя. — Но подозирам, че пак възнамеряваш да ме оставиш сама.
— Имам дълг към този град — каза Томи. — Щом се уверя, че си в безопасност, ще обявя война на метежниците. И не смятам да ги арестувам или да ги водя в затвора.
Аделина не продума. Поеха заедно на юг по обратния път, като се стремяха да остават незабележими. Когато наближиха Трийсета улица, видяха бандити да плячкосват и да подпалват къщи и за да ги избегнат, свърнаха на изток към един от най-големите димни стълбове. На Двайсет и девета улица се натъкнаха на опожарените останки от щабквартирата на началника на военната полиция. Понеже тълпата си беше свършила работата и се бе оттеглила, Аделина и Томи тръгнаха към унищожената сграда.
Пушекът насълзи очите им, из въздуха летяха сажди. Аделина се разкашля и закри уста с ръкава си, докато заобикаляха постройката, превърнала се в разломен, почернял скелет, край който се валяха парчета дърво, желязо, тухли и павета.
Излязоха на Бродуей и поеха към центъра на града и хотел „Пето авеню“. Томи не знаеше какво ще открият там, но планираше да се върнат на Шесто авеню, ако е безопасно, и по него да стигнат до Кристофър Стрийт.
— Томи, гледай! — посочи Аделина.
През пушека Томи видя група бандити да ритат злостно и да налагат с юмруци чернокож възрастен мъж, проснат на земята.
— Стой тук — прошепна той.
— Какво ще правиш?
— Ще счупя няколко глави — каза той.
Прокрадна се обратно до изпепелената сграда на военната полиция и намери железен лост и метална тръба — по едно оръжие за всяка ръка. После се върна обратно и се промъкна към главорезите възможно най-безшумно.
— Мръсен негър! — изкрещя единият и ритна жертвата по корема. — Ще убия всички проклети негри в този град!
— Разбий му главата! — извика друг.
Щом стигна възможно най-близо до тях, без да привлича вниманието им, Томи предприе ненадейно, безмълвно нападение. Бандитите погледнаха към него, но не навреме. Влагайки цялата си тежест, той ги атакува с железните си оръжия. Лостът удари единия по челюстта. Тръбата халоса друг по тила. Инерцията отнесе Томи на десетина стъпки, преди да успее да спре и да се извърне, за да налети срещу останалите двама.
Те се взираха стъписани в падналите си другари, от които вече нямаше никаква полза. В последния момент обаче успяха да подготвят оръжията си — нож и тухла.
Томи удари първо мъжа с тухлата — обезоръжи го и веднага се завъртя към втория. Ножът му обаче го прониза в хълбока. От раната избухна болка, но Томи я потисна и пренебрегна. Улови врата на противника си с куката на лоста, придърпа го напред и го халоса по лицето с тръбата.
Тухлата улучи Томи по рамото и той залитна напред. Бандитът обаче пропусна единствената си възможност да го уцели по главата; Томи се обърна светкавично и повали глупака с няколко удара, които счупиха лакътя и рамото му.
След като обезвреди и четиримата злодеи, Томи захвърли оръжията си, които изтрополиха на паважа, и погледна набързо раната си. Кървеше силно, но не изглеждаше фатална. Острието бе пронизало мускулите на кръста му, но не беше засегнало корема.
Жертвата простена и Томи коленичи на тротоара. Макар и в съзнание, горкият мъж беше полумъртъв. Челюстта, скулите и очниците му бяха счупени, от ушите му течеше кръв. Томи бе сигурен, че ребрата му също са раздробени, а вероятно бяха пострадали и вътрешните му органи.